Блог на СофтПрес

Книга за лятото и пожелания за дъждовните дни

автор Виктория Иванова

 

Желая ти щастлив живот. И способността да забележиш, ако не е такъв.

 

Мишел Гейбъл

Toва е написано на една откъсната страница от „Книга за лятото“ – големия албум с бели листи, които гостите на „Клиф Хаус“ запълват със своите спомени от голямата къща на хълма.
Способност да забележиш, ако животът ти не е щастлив… Не бих се сетила да напиша подобно пожелание. Вероятно дори бих го отхвърлила, ако ми хрумне, просто защото предполага риск от не-щастие. Никой не иска да мисли за възможностите с „не“ отпред, особено при пожеланията. А всъщност е важно. Способността да забелязваш, ако нещо не е това, за което мечтаеш, е точно толкова нужна и смислена, колкото да се опитваш да постигнеш желаното.

Това е изречението, което описва третия роман на Мишел Гейбъл лично за мен. Харесах нахаканата бохемка Хати – любимия ми второстепенен персонаж; харесах легендата за топката за голф (между другото, историята си е съвсем истинска), харесах безумната упоритост на Сиси и разбира се, се влюбих в „Клиф Хаус“ – кой не мечтае за прекрасно имение на брега на океана. Но онова, което ме докосна в „Книга за лятото“, е пожеланието.

Ерозиралите брегове на острова

Зад него се крият историите на три поколения жени и една почти сто годишна къща. Руби, Сиси и Бес се завръщат в „Клиф Хаус“ всяко лято. Къщата е тяхната награда, мястото, което притежава мистичната сила на морето да измива напрежението и да покрива тялото със златисто-солена броня за есенно-зимните дните. Щастливият живот е естествено състояние тук, като дишането и трополенето на камъчетата по ронливия бряг на Сконсет. Точно затова и за трите жени е трудно да забележат нещастието. При Руби то идва с тежкия марш на решението САЩ да се включат във Втората световна война. При Сиси се спуска към океана с рушащата се скала, която въпреки усилията й заплашва да унищожи дома й. Бес го е открила в грозната гримаса на мъжа, когото е избрала за съпруг.

Всъщност се оказва, че това са само външни проявления. Дълбоките причини за нещастието са останали незабелязани и са изненадващо еднакви и за трите жени. Различни са изборите, които правят, когато ги откриват. „Книга за лятото“ ги проследява паралелно – чрез записите в книгата за гости, чрез разказа за живота на Руби преди седемдесет години и чрез бурната седмица, която Бес и Сиси прекарват в „Клиф Хаус“ за последна път.

В романа голяма част от сюжетните нишки водят до очакван и предсказуем резултат. Но удоволствието e в пътя. И в „Клиф Хаус“ – къщата, която диша заедно с героите, променя се с тях и… сега се руши. Всеки ден в океана се срутват метър след метър от двора, градината, басейна. Тъжно е и е необратимо, но срутването на метри скала в океана е нещастие, което лесно забелязваш, нали?

И можеш да действаш както решиш. Така, както в дъждовните дни, разтваряш чадъра или просто оставяш дъждът да те мокри. И в двата случая знаеш, че слънцето предстои. Лятото също.

Откъс от романа може да прочетете в нашата фейсбук група „Книги за цялото семейство“

сподели