Романите й ни разхождат от Виена, през Париж до София и Чепеларе и ни канят в мислите на реални личности и на измислени герои, които ни се иска да познаваме. На рождения ден на Радостина А. Ангелова героят в текста е самата тя.

„Има две неща, които смъртният човек не бива да узнава: колко дни ще живее и колко пъти ще обича“ – твърди любимият цитат от „Виенски апартамент“. Тук ви предлагаме повече от две по десет неща, които си струва да научите за Радост, подредени от А до Я.

Автор на шест романа, десетки къси разкази и хайку и над 170 научни публикации, Радостина А. Ангелова е открила перфектния баланс между професията си на преподавател и литературните си занимания.

Автор на шест романа, десетки къси разкази и хайку и над 170 научни публикации, Радостина А. Ангелова е открила перфектния баланс между професията си на преподавател и литературните си занимания.

Библиотеката ѝ е пълна, но любимата ѝ част от нея не е от традиционните рафтчета: „Имам една огромна кошница за дърва, която в моя случай е пълна с книги – разказва тя. – Стои до леглото ми вместо нощно шкафче. Е, онова, което ми е интересно в момента, дори и прочетено, е в кошницата“.

Виена е не само основно място на действието, а и родно място на дебютния ѝ роман. Радост пише първата глава на „Виенски апартамент“ на едно огромно бюро в апартамент под наем на „Пратерщрасе“.

Годините ѝ като ученичка минават във Френската гимназия, където учи испански, и се оказват незаменими по време на шестмесечния ѝ престой в Барселона като студентка. По-късно тези испански седмици се оказват част от вдъхновението зад един от романите ѝ. И тук като във всички свои текстове Радостина не разказва живота си, но преплита парченца от него в литературата.

Доктор на техническите науки – това е титлата, която стои пред името ѝ в Техническия университет, където преподава.

Една от общите черти между текстовете на Радостина – освен изключителният стил и малките авторови хрумки, които внасят цветове в текста, е умението ѝ да пише необикновено за обикновените неща. Приема го за лична своя мисия – да отдели отделния човек от общата маса, защото вярва, че всеки от нас е уникален.

Животът на две от най-популярните дами в България от началото на XX век е в основата на последните й два романа – „Афиши в огледалото“ и „Бал в Мулен Руж“. Но въпреки че съдбата на Роза Попова и г-жа Мари (както я нарича в романа) я вълнува по човешки и провокира като писател, Радостина използва реалните факти не за да създаде биографични исторически романи, а за да рисува днешния живот.

Започва да пише, когато е във втори клас, и си спомня първото си стихотворение и до днес. После прекъсва и се връща към писането години по-късно.

Изгледът ѝ сутрин е отвисоко. Живее на последния етаж и често посреща и изпраща деня на терасата в компанията на чаената си роза, за която казва, че е: „Нетрайна и крехка като твърде много неща, за които си струва да се говори“.

Кафето притежава силата да превърне всяко място в любимо за Радост. На въпроса: „Кои са най-красивите гледки на света за теб?“, тя отговаря така: „Всички, които могат да ме накарат да се усмихна, да заплача или да си поръчам кафе“.

Любима за всеки читател е нейната традиция за наистина лични автографи – винаги различни и винаги с добро послание. Когато ѝ поднесете книга за подпис, тя ще ви попита за името, ще ви погледне с топлите си очи, понякога ще разтвори книгата на произволна страница и след това ще ви напише нещо, което ще ви се иска да споделите и да препрочитате.

Морето за Радост е един от малкото достойни съперници на писането, дори в миговете, когато най-много й се пише. Затова предпочита да пише поне с един прозорец помежду им. „Иначе морето ме разсейва – признава, – то е по-интересно, винаги е по-интересно и от най-хубавата история в главата ми.“

Нощта е нейното време – тогава, когато всички притихнат и може да си позволи да остане насаме с екрана на компютъра.

Огюст Роден и Анри дьо Тулуз-Лотрек са сред историческите личности, които намират място в „Бал в Милен Руж“. С едноименната картина на Лотрек е свързана и основната загадка в романа. Преди да потъне в историята, самата Радостина свързва Лотрек много повече с плакатите на танцьорки и други спътници на демимонда в Париж от края на XIX век. В дома й има два постера (на танцьорката Jane Avril и Le Divan Japonais), които обича да гледа: „Създават ми едно такова парижко настроение…“.

П – това е заглавието на един от свръхвъздействащите ѝ свръхкъси разкази. Посветен е на съпруга ѝ Петър и е съставен от едно-единствено изречение: Заради Петър харесва буквата П и думите, написани с нея: перо, пълнолуние, палавница, птица, пай, полет, писмо, песен, плетка, Париж, пазар, палачинка, панделка, победа, любов.

Родопите са свързани с особена магия за Радост и действащо лице в много от разказите ѝ, както и в „Бал в Мулен Руж“.

Спирките на градския транспорт във Варна и Пловдив тази година се превърнаха в дом за два от късите ѝ текстове в рамките на кампанията „Спирка за разкази“.

Тъкачни технологии и машини, компютърен дизайн на прежди и тъкани, специални сплитки, високотехнологични влакна и интелигентен текстил са само част от темите в учебните дисциплини, които преподава в Техническия университет.

Унгария е страната, до която дядо ѝ стига като военен фелдшер през Втората световна война. Унгарски е и първият чужд език, на който проговаря дебютният ѝ роман „Виенски апартамент“.

Фредерико Гарсия Лорка е един от авторите, в които винаги намира вдъхновение. „Ако ми трябва океан – намирам го при Лорка. Ако искам смирение – то е пак там. Красив, яростен, нежен, блестящ… Лорка е всякакъв“.

Хулите – сайтът за нова българска художествена литература, е мястото, в което Радост открива дом и много приятели в първите години, след като започва да пише. Там тя използва псевдонима Джой Анджълс, с който я наричат много от онлайн познатите ѝ и до днес.

“Цъфнали очи“ е заглавието на спектакъла, вдъхновен от романа „Виенски апартамент“, който се играе в Будапеща, София, Сливен и Русе. Постановката стъпва изцяло върху онези текстове в романа, отпечатани в курсив. Заглавието идва от откъса: „Когато очите на жената цъфнат, не е на добро…“.

Червеното вино е страст, която героите на Радост Ангелова често споделят с нея. Виното е част от важните сцени във „Виенски апартамент“, „Афиши в огледалото“ и „Бал в Мулен Руж“. А от разказа за него читателят често научава не само мислите на героите, а и любопитни винени факти – като името на български сорт „Кокорко“ например.

Шестото чувство ѝ помага не само в личния живот, а и в изграждането на героите. С годините се е научила да му се доверява и да го следва и това се усеща от читателите. В едно от ревютата за „Бал в Мулен Руж“ четем: „След такава книга на мен лично ми се ще да прегърна писателката и… понеже като жена съм достатъчно суетна, много ми се приисква също да стана героиня в неин роман, за да науча всичко, което не знам за себе си“.

Щастието за нея е в имена. С тях описва и живота си: „Александър, Петър, мама“, те са хората, които превръщат всяко място, на което е, в дом.

Ъпсурт, Лист, Криско, „Нова генерация“, АББА, Imagine Dragons… – музикалните пристрастия на Радост са почти толкова широки, колкото талантът ѝ, въпреки че според сина ѝ проблемът е в това, че харесва отделни песни и никога цялата дискография. Има обаче едно изключение – Стинг. От него слуша всичко и навсякъде.

Юген – един от идеалите в японската естетика, и хайку са важна част от творческия ѝ живот години наред. Освен че е през 2010 и 2011 г. влиза в класациите на 100-те най-креативни автори на хайку в Европа, има публикувани хайку и юген в редица международни издания.

Явно талантът се предава по наследство. Синът на Радост – Александър, който днес е на 16 години, вече има няколко първи награди от литературни конкурси. Текстове на двамата (съвсем независимо един от друг и с различни фамилии) бяха отличени в конкурса на списание „Девет месеца“ и публикувани заедно в сборника „Лабиринт на любовта“.