Блог на СофтПрес

Афиши в огледалото – бележка от автора

01 декември 2017 Авторите

Романът „Афиши в огледалото“ завършва с бележка от автора. Решихме да я споделим с читателите на Софтпрес, защото думите на Радостина А. Ангелова много точно описват причините тази книга да попадне в издателското ни портфолио. Тя е романтична и историческа, поетична и сериозна. Роман, който ни отвежда между декорите на времето, по софийските улици от вчера и днес. Роман за живеца във всеки у нас

 

„Радост Ангелова разлиства страниците на миналото и настоящето с възхитителна лекота.“

Захари Карабашлиев

 

Бележка от автора

 

 

Пораснах с театралните постановки в София, на които ме водеше майка ми след работа, имах младежки театрални увлечения, а днес отглеждам кротък сантимент към това изкуство, но, уви, името на актрисата Роза Попова не ми говореше нищо.

За разлика от имената на Адриана Будевска, Кръстьо Сарафов и Васил Кирков. В началото на работата върху тази книга попаднах на документ, който описваше актрисата с рождено име Руска Мануилова като известно за началото на 20 век име в българския театър. Поразрових се и открих съдба, която е достойна за изучаване: актриса, режисьор, преводач, драматург, продуцент (както бихме я нарекли днес), преподавател, писател, критик, милосърдна сестра и какво ли не още. Дейността на Роза Попова е зашеметяваща като мащаб, предвид и на относително младата възраст, на която започва публичната си дейност в съпровод с непрекъснато учение.

 

Роза Попова и Стоян Попов

Историята в книгата обхваща един кратък период от живота на актрисата, едва три години. Но на фона на паралелната съвременна история, разпростряла се в рамките на някакви си пет-шест дни, изглежда епична. Не съм преследвала целта да правя документално достоверна книга, „Афиши в огледалото“ не е исторически роман. Въпреки това тук има много действителни факти и личности: съпругът Стоян Попов, Тодор Богданов от Враца, поборникът Тодор Пеев, поетите Кирил Христов, Мара Белчева и Димитър Бояджиев, скулпторът Андрей Николов. Ако в резултат на четенето ви се прииска да научите повече за когото и да е от тях, дори само да отворите уикипедия, аз ще съм щастлива.

Цитираните в книгата текстове в курсив, с изключение на писмата на Роза Попова и Тодор Богданов, са автентични. Стихотворенията са взети от техните първи издания в списания „Мисъл“ и „Летописи“. Преразказ на автентични текстове са изживяванията  на  публиката  в  постановката  „Медея“,  както и рецензията на Роза Попова за скулпторите на Андрей Николов. Опитала съм се да се придържам максимално близко до личността на всеки един от героите, описани в историята от началото на 20 век, но ще повторя отново – книгата в ръцете ви не е исторически роман, а художествено произведение.

Роза Попова като Хеда Габлер

С изключение на някои ключови дати, свързани с правителствени промени, исторически събития, а също и деня на стрелбата по Роза Попова, останалите дати и елементи от сюжета са измислени в интерес на сюжета. Ако в резултат на книгата обаче ви се прииска да прочетете още от Роза Попова, Стоян Попов, Димитър Бояджиев или Пейо Яворов, аз ще съм щастлива.

Важен, но невидим герой на повествованието е град София. Неслучайно една от героините носи същото име: жена, която е осъдена да се роди, да живее и вероятно да умре в този град, без  да  има  мисъл  да  го  напусне,  защото  някой  трябва  да се грижи за възрастните и да посреща ладите, когато се завръщат от други страни. Ако в резултат на четенето ви се прииска да научите повече за което и да е от описаните места, да се разходите по централните булеварди и малките улички в центъра, зазяпани по фасадите, ако ви се прииска да споделите с някого уханното си кафе насред бухналата зеленина на софийската пролет или да изпиете чаша привечерно есенно вино с очи, вперени в златните килими и кубета на града, аз ще съм щастлива.

сподели