Днес се навършва точно една година от създаването на нашия издателски блог. Не пишем в него толкова често, колкото ни се иска, но пък споделяме любими и важни за нас неща. Може би най-любима ни е рубриката „Ревю от читател“, където публикуваме вашите отзиви за книгите, по които работим и в които влагаме вдъхновение, обич и време. 
Отбелязваме рождения ден на блога ни с публикация именно в тази рубрика. Една от любимите ни съвременни български авторки на детска и тийн литература Юлия Спирдонова – Юлка, автор на вдъхновяващата „Тина и половина“ и един куп други прекрасни книги, прочете нашата „Бухтичка„! Даде я и на Тина! И двете я харесаха! И написаха прекрасното ревю, което споделяме с вас:

Когато написах романа „Тина и половина“, първите отзиви бяха „страшно смешна книга“, „адски много се забавлявах“, „уникално весела“… Притесних се. Нима никой не разбра голямата драма на Тина? Не съм се справила, хленчех аз. Не съм го написала добре!
После обаче заваляха и други читателски оценки – най-вече от тийнейджъри. „Много се смях и много плаках с Вашата книга“ – ето, това вече беше реакцията, която очаквах. Защото и аз се смях и плаках, когато записвах онова, което ми шепнеше Тина ден след ден.
„Бухтичка“ я четохме заедно. Да, ние двете – аз и Тина. (За късмет, Тина не е съвсем истинска и не се наложи да си крадем книгата). Прочетохме я на един дъх и се вълнувахме до последната ѝ страница.
– Не, няма да го направи! – пищеше Тина, когато Уил се записа в
конкурса за красота (най-важното и обсъждано събитие не само в градчето, но и в целия щат.)
– О, не! Направи го! – не можеше да повярва Тина.
Смяхме се, страхувахме се, съпреживявахме и да, тайно бърсахме сълзи. Веднъж даже се поскарахме. Тина не искаше да повярва, че едно толкова готино момче може да се влюби в дебелана като Уил. Че и да зареже момиче, което е популярно, красиво и секси (и разбира се, слабо!). Обикновено в книгите има такива мега яки мацки, които обаче са „кучки от ада“ и в крайна сметка дори най-заблуденото момче разбира това. Обаче мацката в „Бухтичка“ е и много свястно момиче, на всичкото отгоре.
– Никой няма да зареже такова момиче заради хипопотам! Ако ще това да е най-готиният и сладък хипопотам. Абсолютно невъзможно е! – твърдеше Тина.
За нещастие, точно това смята и Бухтичка. Как е възможно въобще някой да изпитва чувства към нея? Та нали най-добрата ѝ приятелка вече я отбягва, защото май Бухтичка разваля имиджа ѝ? Дори собствената ѝ майка не я харесва и непрекъснато се опитва да я промени.
– Глупости! Това няма нищо общо – каза Тина. – Моята майка ме обича и ме смята за хубава и какво от това? Родителите са едно, момчетата са съвсем друго!
Зарязахме спора и продължихме да четем. Оставих нещата в ръцете на Бо (готиното момче с върховно тяло) и не сбърках. Бо убеди момичетата, че любовта не е само за хора със съвършени тела. Любовта не брои килограмите (тук Бухтичка и Тина казаха, че се увличам, но аз много искам да вярвам в това!)
Когато завършихме книгата, Тина избухна в плач.
– Сега пък защо плачеш? – ядосах се.
Така де, романът завърши щастливо! При това, без обикновената
нагарчаща сладост на тийн романите.
– Тя е по-смела от мен – хълцаше Тина. – Бухтичка е много по-яка
мацка!
– Не знам дали Бухтичка е по-яка мацка – казах. – Все пак се иска
много силна воля, за да отслабнеш, както направи ти. Обаче си права, трябва ти наистина нечовешка смелост да се изправиш пред всички.
– По бански! – изпищя Тина.
– И това, разбира се – разсмях се. – Имах предвид това да пребориш
предразсъдъците – на хората и своите собствени.
– От утре тръгвам на плуване – заяви Тина.
– Да! – зарадвах се аз.
Знаех, че умее да плува и обича водата, но само мисълта, че ще я
видят по бански…
– Страхотна си! – насърчих я.
Погледът на Тина падна върху последния брой на „Воуг“. Тя силно се изчерви и забоде поглед в кецовете си.
– Ами… Хм. Знаеш ли, май утре няма да мога. Сетих се, че съм доста заета тази седмица, нали знаеш, частни уроци, наближава и краят на годината. Може би другата седмица, а?
Да, може би…