Блог на СофтПрес

Юлия Спиридонова: „За децата трябва да се пише с обич и уважение”

Юлия Спиридонова е любима детска писателка на безброй малки (и големи) читатели. Има пет поредни номинации за най-престижната награда за детска литература в света – „Мемориалната награда Астрид Линдгрен“. Издателство СОФТПРЕС има удоволствието да зарадва читателите с книгата „Приказки за гугулета” – специално издание, което включва 25 класическите и 5 нови приказки за татко Гугул, мама Гугулица и трите гугулета и разказва за техните щури приключения. А как са се появили историите за веселото семейство, ще научите от разговора ни с Юлия.

Спомняш ли си първата разходка из вълшебната гора на гугулетата? Кога и как започна цялото писателско приключение?

Гугулетата винаги са били около мен, но умело се преструвах, че не ги забелязвам. Бях вече голяма, имах публикувани разкази и даже литературна награда, пишех сценарии. Твърде важна бях, за да се занимавам с някакви си там гугулета. Тогава те подкокоросаха баща ми, художника Симеон Спиридонов. И един ден той ми разказа за татко Гугул, който хванал кокоро, за да нахрани трите си вечно гладни гугулета.

– Хей! – извиках аз – Това е много забавно. Напиши я тази приказка!

– Напиши я ти – каза татко.

И аз я написах. После написах още една. И още една, и още една и хоп! Получиха се тринайсет приказки. Тогава гугулетата казаха, че приказките са нещо хубаво, но те искали да си имат гугулска книжка. Обърнах се към професионалиста:

– Татко, нарисувай тази гугулска книжка.

– Нарисувай я ти – каза татко.

Той също беше твърде важен, за да се занимава с някакви си там гугулета.

–Ама аз не мога да рисувам – изтъкнах очевидното.

Защото от мен да знаете, рисуването е много по-трудно от писането.

– Само ти можеш да нарисуваш гугулетата – отсече баща ми и ми даде много моливи и кой знае защо, само една четка. Така се получи първата гугулска книжка.

Имаш ли си любима история сред всички 30 приказки, които са включени в книгата?

Нарочно написах 30 приказки, за да си имам по една любима за всеки ден от месеца. Точно 30, за да имам и един почивен ден без гугулета, ако месецът е от тридесет и един дни.

„Бръмбърак“, „момочета“, „мармару“ – около гугулетата е пълно с още интересни чудати същества. Мислила ли си да напишеш отделна приказка за някои от тях?

Честно казано, не смея и да си помисля как ще се ми сърдят гугулетата, ако излезе книжка за момочетата! Както разбирате, аз съм изцяло под гугулския чехъл.

Освен автор си и илюстратор на гугулетата. Лесно ли се рисуват герои, които живеят във фантазиите?

Трудно е. Особено, когато не си художник. На всичкото отгоре, за новата книжка гугулетата искаха нови картинки. Не бях рисувала от двайсет години и се притеснявах, че нищо няма да излезе. Но за късмет, новите картинки се оказаха доста по-хубави от старите.

Гугулетата са любознателни малки герои. Ако трябваше да ги научиш само на три неща, какви биха били те?

 Мисля, че с опитване най-добре се учат нещата. Гугулетата се справят чудесно и без мен, те много обичат да опитват. Но тайно си мечтая да се научат да смятат, защото никак не ме бива в това.

Минали са повече от 20 години от първото издание на приказките за семейството на Гугулетата. Какво би казала на читателите, които днес отварят книгата в ролята на родители, а не на деца?

Не забравяйте, че най-важното нещо за вас, когато бяхте малки, беше книгата да бъде забавна. На първо място забавна! И след това всичко друго.

Имаш толкова награди зад гърба си, включително най-престижната награда за детска литература в света – „Мемориалната награда Астрид Линдгрен“. Какво е важното при писането на приказки за деца?

Гугулетата (които вече се опитват да броят и смятат) казаха, че съм написала повече романи, отколкото книжки с приказки. Но какво пък – и за романите, и за приказките важи едно и също. За децата, мисля си аз, трябва да се пише с обич и уважение.

Сподели ни, ама честно – знаеш ли тайната рецепта за много вкусния гугулски мармалад?

От двадесет години се опитвам да я налучкам тази рецепта! И на мармалада, и на онези прекрасни, специални, ама много вкусни гугулски бонбони. Но все не съм доволна от резултата. Може би ще трябва да направим конкурс за най-вкусна рецепта?

сподели