Вдъхновяваща, откровена, искрена и истинска – това са най-честите определения за биографията на Мишел Обама. Всъщност и за самата Мишел. Тук ви предлагаме някои от най-важните доказателства – от А до Я.

„Аз съм обикновен човек, който се озова на необикновено пътешествие” – казва за себе си Мишел. По-малкото дете в четиричленно семейство от средната класа, чернокожа студентка в университет предимно за бели, адвокат, влюбена жена, майка, ментор на талантливи ученици, първа дама на САЩ – в биографията си тя описва своята история и различните си роли с една цел – да покаже, че всяка история заслужава да бъде ценена.

Баща й Фрейзър работи в градската пречиствателна станция на Чикаго. Майка й се посвещава на отглеждането на децата и започва работа едва след като Мишел е в горните класове на гимназията.

Възпитана да е самостоятелна и отговорна, Мишел израства в традиционно семейство, което е изключително държи на здравите връзки помежду си – пълна противоположност на рода на Барак, който се простира между Канзас, Хаваите, Джакарта и Кения.

Големият въпрос „Какъв ще станеш, когато пораснеш?“, за Мишел е едно от най-безполезните питания, които възрастен може да зададе на дете. „Като че ли порастването има граници – пише тя. – Като че ли в определен момент човек става нещо и това е краят.“

Децата са най-важната й цел, не само като първа дама, когато посвещава всички свои усилия на детското образование и здравословно хранене, а и в личния живот. Мишел е от онези момиченца, които от съвсем мънички мечтаят да станат майки. Затова, когато с Барак установяват, че не могат да имат деца, тя е готова на всичко. Двете им дъщери са заченати ин витро.

Един от първите й ангажименти като първа дама е посещението при кралица Елизабет II. В своята автобиография Мишел не крие „парализата“ си при срещата с тази „истинска икона“. По-късно през деня двете доверено се оплакват от неудобните и си обувки. „Нищо, че тя понякога носеше корона с диаманти и че аз бях долетяла в Лондон с президентския самолет; ние бяхме просто две уморени дами, страдащи от обувките си“ – пишел Мишел. Моментът на близост е счетен за истински гаф от медиите, заради факта, че Мишел поставя ръка на рамото на кралицата.

Женската общност от близки приятелки, която винаги изгражда около себе си, е един от факторите, които играят изключителна роля в живота й. Започва да го прави още като ученичка, когато събира съученичките си в тясната кухня на родителите си, и продължава дори в ролята на първа дама, когато веднъж на няколко месеца кани приятелките си за уикенд в Кемп Дейвид. „Започнах да наричам тези събирания „Изправителния лагер“, отчасти защото принуждавах всички да тренират с мен по няколко пъти на ден (в един момент дори се опитах да забраня виното и похапванията, макар че това бързо беше отменено), но и защото ми харесваше идеята да подхождам стриктно към приятелствата” – разказва Мишел.

Запознава се с Барак Обама в адвокатската кантора, за която работи, когато той е поканен на стаж, а тя е определена за негов ментор. Първото й впечатление от него не е особено ласкаво, тъй като Барак закъснява за работната среща.

Изборът на Барак да се впусне в политиката никога не й е харесвал. „Конкретните ми мотиви може да са се различавали леко всеки път, когато въпросът заставаше на дневен ред, но позицията ми бе непоклатима като секвоя, здраво вкоренена в земята, въпреки че, както видяхте, това не промени нищо – пише тя в „Моята история“. -Барак беше твърде честен и имаше твърде много благородни идеи, за да участва в омразните ожесточени боричкания… Дълбоко в себе си аз просто вярвах, че има по-добри начини един добър човек да оказва влияние. Честно казано, мислех, че жив ще го изядат.“

„Когато те паднат ниско, ние се целим високо“ – това е девизът, който двамата с Барак следват при всички атаки от медии и врагове, които ги съпътстват по време на предизборните кампании.

Любимата традиция на семейство Обама, преди да влязат в Белия дом, е задължителна вечеря навън веднъж седмично. Когато решават да го направят за първи път като президентска двойка – четири месеца след встъпването в длъжност на Барак, осъзнават две неща: първо, че продължават да са същите – близки и свързани, и второ – че подобни бягства вече съвсем не са толкова лесни. „Това бе довело до допълнителна работа за нашите сътрудници, за театъра, за сервитьорите в ресторанта, за хората, чиито коли бяха отклонени от Шесто авеню, за полицаите на улицата – разказва Мишел. – Твърде много хора бяха ангажирани, твърде много бяха засегнати, за да го отминем с лека ръка.“

Музиката играе важна роля в живота й от най-ранна възраст. На четири години слиза за първи път на урок по пияно при строгата си леля Роби, в чиято къща живее под наем с родителите си. А дядо й, който е запален колекционер, я запознава с любимите си изпълнители. Той й купува и първият й албум – Talking Book на Стиви Уондър.

Не крие, че не се страхува да потърси помощ дори когато става дума за собствения й брак. В началото на политическата кариера на Барак, двамата посещават семеен консултант, който им помага да се справят с факта, че по онова време пътищата им тръгват в съвсем различни посоки.

Образованието за Мишел е лост за напредъка й в света. Тя и брат й са първите от семейството, които учат в колеж. И двамата завършват „Принстън“, въпреки че при първата си среща с кариерния консултант в гимназията Мишел получава „добронамерен“ съвет, че не отговаря на критериите за престижния университет.

Предложението за брак, което Барак й прави, се случва в ресторант, но началото му далеч не е традиционно. Преди сервитьорът да поднесе десерта с пръстена, Барак подхваща спор за това защо според него бракът е отживяла безсмислица. „Беше решил да ме вбеси, защото това бе последният път, когато щеше да използва своя безсмислен аргумент против брака, докато сме живи“ – спомня си Мишел.

Ренесанс е официалното кодовото име, което получава от Сикрет Сървис, когато става първа дама. Барак е „Ренегат“.

Сватбата им е шумно празненство с повече от 300 гости – многобройният род на Мишел се смесва с хавайска тайфа от гимназията на Барак, кенийските му роднини и десетки колеги и приятели. Първият танц на семейството е на песента You And I (We Can Conquer The World) на Стиви Уондър

Трябва да е била добра реч – това е репликата, която става постоянен рефрен на Мишел след знаменитата реч на Барак на националния конгрес на Демократическата партия през 2004 г., след която медиите гръмват с новината, че той има всички шансове да е бъдещият президент на страната.

Успехът винаги е бил важен за нея. Желанието да се докаже, да покаже най-доброто от себе си, се проявява още в предучилищната група. Когато не се справя с един от тестовете на учителката – да прочете имената на цветовете, написани на картончета, Мишел е твърде решена да поправи грешката си и на следващия ден настоява за ново изпитване. „Достатъчно добра ли съм?“, пита се тя непрекъснато, докато не започва да си отговаря: „Да, всъщност съм достатъчно добра“.

Фокусът, който поставя върху здравословното хранене и начин на живот на децата, е в основата на най-успешните й кампании като първа дама – зеленчуковата градина в Белия дом и инициативата „Движи се!“. „Не исках да съм някаква добре облечена украса, която се появява на приеми и рязане на ленти. Исках да правя смислени неща с трайна полза“ – казва тя.

Хаваите – родното място на Барак се превръща в ежегодна дестинация за Коледната ваканция на семейството. Именно там се намират в края на 1999 г., когато Барак – тогава в ролята на сенатор, е извикан за гласуване на спешен законопроект. За нещастие, през нощта дъщеря им Малия се разболява и той решава да отмени пътуването, за да е с нея. Решението му коства сериозно поражение и критики в политически аспект. Но за Мишел то е изключително важно, защото й доказва, че семейството винаги ще е на първо място.

Целта й като родител винаги е била да даде на децата си достатъчно свобода, но и да ги възпита в уважение и самостоятелност. Цел, която се сблъсква с необичайни предизвикателства, когато семейство Обама се мести в Белия дом: „Аз, хлапето от Саут Сайд, сега отглеждах дъщерите си в обзаведени от водещи интериорни дизайнери стаи, където можеха да си поръчат закуска, приготвена от готвач – разказва Мишел. – Опитвах се по свой начин да въведа по-свободни порядки в Белия дом. Казах на камериерките, че момичетата ни сами ще си оправят леглата сутрин, както правеха в Чикаго. Освен това инструктирах Малия и Саша да се държат така, както винаги са се държали – да бъдат учтиви и любезни и да не искат нищо повече от това, което им е абсолютно необходимо или не могат да си вземат сами.“

Чикаго е родният град на Мишел и двете и дъщери. Тя остава в града дори след като Барак е избран за сенатор във Вашингтон, тъй като държи да запази своя дом и кариера.

Шегите и чувството за хумор са запазена марка на семейство Обама и Мишел скоро разбира, че като първа дама може да използва чувството си за хумор, за да прокарва важни идеи пред медиите и да достига до обикновения американец. По този повод Барак я нарича „Госпожа Реклама“.

Щастието понякога не съвпада с предварителната ни представа, научава Мишел. След като постига целта, която винаги е преследвала – завършва „Принстън“ и „Харвард“ и започва работа в престижна адвокатска кантора, тя постепенно си дава сметка, че тази професия не я прави щастлива. С подкрепата на Барак взема трудно решение и напуска добре платения си пост, за да започне работа в кметството на Чикаго. Заплащането е наполовина, но удовлетворението да вижда как трудът й влияе пряко на живота на хората няма цена.

Ърни от „Улица Сезам” е героят, на когото оприличава една от най-близките си приятелки от годините в колежа – Сузан. Пълна противоположност на изпълнителната и сериозна Мишел, Сузан е весела и хаотична авантюристка, която, за съжаление, заболява и умира твърде млада, но показва на Мишел, че животът е прекалено кратък, за да го живееш спрямо очакванията на другите.

Юклид авеню в Южната част на Чикаго е мястото, където израства, където се завръща дори след като завършва университет и започва работа. Още докато е в училище е свидетел на това как кварталът започва да се променя, съседските семейства се изнасят едно по едно и над мястото започва да тегне една дума – „гето“. „Провалът е чувство, далеч преди да се превърне в реален резултат“, казва тя.

Явните очаквания на мнозина, че Мишел Обама ще се кандидатира за президент на САЩ, вече са опровергани. Самата тя го заявява черно на бяло в „Моята история“: „Нямам намерение да се кандидатирам за президент. Никога не съм обичала политиката и опитът ми от последните десет години не промени отношението ми към нея.(…) Това не означава, че не ме интересува бъдещето на страната ни. (…) В най-тревожните моменти си поемам дълбоко дъх и си напомням за достойнството и почтеността, които съм виждала в хората през целия си живот – пише тя. – Все още съм свързана с една друга сила, която е по-голяма и по-мощна от всяка изборна кампания, всеки лидер, всяка новина – и това е оптимизмът.“