Блог на СофтПрес

Ревю от читател: „Серафина и черният плащ“ – понякога мракът е там, където най-малко очакваме

06 юни 2017 Мнения

Автор: Деница Райкова

Стават и такива работи понякога.
Приключил си с поредната хубава книга и се чудиш с какво а продължиш. Не че няма с какво. Тъкмо напротив. има, цяла „панаирна“ купчина има и всичките книги са хубави, но към никоя не те „тегли“ точно сега. И докато се чудиш, пристига съвсем нова и неочаквана книга.
Точно това ми се случи преди три дни. И тогава… тогава дойде „Серафина и черният плащ„.
Бях чувала малко за книгата, имах представа за жанра, но никаква представа за конкретната история. Обаче знаех, че ще ми хареса. Така че когато „Серафина“ пристигна, всичко друго в списъка мина на заден план и „потънах“ в нея.

„Потънах“ е точната дума, защото „Серафина и черният плащ“ е история за мрака. Мрачна гора, плащ, черен като нощния мрак, създания на мрака. История, която, честно казано, не смятах, че може да завърши добре. История, която те кара да обръщаш страниците със зашеметяваща бързина. И в същото време те кара да се замисляш за доста неща – и да си дадеш сметка, че понякога истинските „създания на мрака“ не са онези, за които сме слушали да не разказват, нямат свръхестествен вид, а са досущ като нас. Само дето мракът е вътре в сърцата им.

В „Серафина и черният плащ“ има някои елементи, които сме срещали в доста приказни истории – героиня, която усеща, че не е като другите, но не знае защо, вълшебна вещ, която може да изпълни и най-съкровените желания на онзи, който я притежава, неочаквани помощници, които се явяват точно навреме. Но въпреки това историята дори за миг не ми „прозвуча“ клиширано, тъкмо напротив – историята е свежа, приятна и увлекателна и не исках да свършва.

Много ми хареса самата идея за черния плащ и властта, която дава на притежателя си. Защото не са малко хората, които мечтаят за неограничена сила, способности и власт; но навярно не са много онези, които знаят какво ще направят, когато се сдобият с тях.

И в крайна сметка създанието на мрака се оказва не Серафина – тя е най-светлата от всички, – а именно онзи, който /уж/ се бори най-много против тях.

Прекрасна история – детска и не съвсем, забавна, но и сериозна, история, която ме накара да чакам с нетърпение следващите приключения на Серафина.