Какво е величие?
Според тълковните речници, в които се обяснява значението на различните думи, величието е наличие на качества, предизвикващи преклонение и уважение.
Такива качества може да притежава отделна личност – поет, писател, артист, художник, композитор, музикант, учител, държавник, военачалник, строител, мислител, изобретател, лекар… Без изключение тези хора винаги са ярки, запомнящи се личности, постигнали върхове в творчеството си или в дейността, на която са се посветили. Те вдъхновяват с примера си и увличат след себе си последователи. Понякога говорим за величието на един народ или на държава, устояли на тежки изпитания независимо от дадените жертви. Понякога казваме за нещо, че е „велико творение“ на човешкия дух или „велико постижение“ на човешката мисъл. А понякога, изпитващи удоволствие, обхванати от радост, ликуващи, въодушевени и изпаднали във възторг, може да възкликнем: „Велика книга!“, „Велик гол!“, „Велик ден!“ И това, което изпълва душата ни, е преклонение пред таланта, упоритостта и постоянството, пред волята, решителността и трудолюбието, пред издръжливостта, усърдието и куража.

Безброй са имената на великите българи, чиито стремежи и въжделения, претворени в дела, се вплитат в нелекия път на България през вековете, белязан с години на възход и времена на тежки изпитания. Наред с неизброимите славни победи в кръвопролитни битки в нашата история има трагични страници на поражения и загуби, оставили неизличими следи в съзнанието на народа ни. Ехото от онези далечни събития, което достига до нас от дълбините на времето, както и паметта за сътвореното от предците ни, ни помагат да съхраняваме националния си дух. Ние се прекланяме пред великите българи. Техният пример ни въодушевява и ни кара да се чувстваме горди, че сме българи – техни достойни наследници.

Хан Крум

Воинът творец на закони

Хан Крум станал предводител на българите около сто години след смъртта на хан Аспарух. През това време България укрепвала, но враговете й – аварите от северозапад и ромеите от юг, продължавали да застрашават границите й. Затова, щом заел престола, ханът стегнал войската и я повел на северозапад срещу аварските племена. Точно тогава воините на държавата им, наречена Аварски хаганат, се биели срещу франките на запад, губели сражение след сражение и нямало как да се противопоставят на българите.

Паметник на хан Крум в гр. Пловдив

Походът бил успешен и аварската държава била напълно унищожена. Към територията на България била присъединена Трансилвания (област в днешна Румъния) – обширни нови земи, богати на залежи от сребро и каменна сол, населени със славяни и авари. Така могъщата Франкска империя на Карл Велики станала съсед на българската държава, а по протежение на границата между тях българите започнали да вдигат множество здрави укрепления. Най-голямата крепост била на река Дунав при българския град Пеща (днешна Унгария).

България набрала мощ и хан Крум обърнал поглед на юг, към Византия, чийто император Никифор I Геник не прекратявал опитите да срази и покори силния си съсед. Българският хан го изпреварил, изпратил войска по поречието на река Струма и след упорита обсада завзел крепостта Сердика. От там пътят му към Македония и Западна Тракия – чак до Егейско море, бил открит. Това засилило решимостта на византийския император да се разправи с българите.

През 811 година той събрал многобройна войска и се отправил на поход. На границата с България го очак- вали пратеници на хан Крум, за да преговарят за мир, но императорът бил толкова уверен в победата си, че високомерно отхвърлил предложението му. Ханът разбрал, че войската му отстъпва по численост пред ромеите и трудно ще може да ги срази в открито сражение. Затова отстъпил от столицата Плиска. Никифор превзел града и заповядал да бъде разграбен и опожарен. Тогава хан Крум отново му предложил мир, но опияненият от успеха си византийски император пак отказал. Според народните предания ханът се заканил с думите: „Като не щеш мира, на ти секира!“ И докато императорът и знатните му сановници и военачалници празнували лесната си победа, българският хан заповядал да бъдат завардени старопланинските проходи, откъдето ромеите можели да се завърнат в Константинопол. Решението на Никифор I Геник да премине през тесните проходи в планината му струвало живота.

Ромейските отряди се разтеглили на огромни разстояния. Самият император останал да нощува в дебрите на Върбишкия проход, защото мястото му се сторило добре защитено. Но когато първите слънчеви лъчи огрели околните чукари, той разбрал, че е попаднал в капан. Теснината била така препречена от здрави ограждения и ровове, че оттам и пиле не можело да прехвръкне. Битката била жестока и кръвопролитна, а императорът загинал сред първите и както твърдят хронистите, по най-безславен начин. Легендите разказват, че хан Крум заповядал да обковат със сребро черепа на Никифор и да му направят чаша. С нея той вдигал наздравици за славните си победи. Ала постигнатото трябвало да бъде затвърдено, затова само след година българската войска нахлула в Тракия, като завладявала все нови и нови земи. Новият император на Византия – Михаил I Рангаве, също като предшественика си, отказал да сключи мирен договор с българите и да плаща данък на България.

И воините на хан Крум продължили да превземат крепост след крепост. Сред тях била и Месемврия (днешен Несебър), където били пленени 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън – страшно оръжие както за превземане на крепости, така и за отблъскване на нападения. Ромейската войска пресрещнала неприятеля при крепостта Версиникия (край днешния град Елхово) и там била разгромена. Вече нищо не можело да спре българите по пътя им към Константинопол.

Така през 813 година византийската столица била обсадена откъм сушата от многохилядната Крумова войска. Пред високите крепостни стени прииждали все нови и нови воини, правели се жертвоприношения и различни ритуали в чест на българския езически бог Тангра, струпвали се бойни кули, огнехвъргачки, каменохвъргачки и други обсадни съоръжения. По заповед на хана лагерът му бил ограден откъм Константинопол с дълбок ров и вал, който стигал чак до Златните врати – официалния вход на великолепния град, наричан Столица на света. Жителите му с почуда и страх наблюдавали действията на неприятеля от високите крепостни стени, увенчани с многобройни кули.

И макар че на хан Крум много му се искало да превземе византийската столица, като опитен военачалник той знаел, че няма да успее без силна флота от бойни кораби и многобройни обсадни машини. Затова, когато поредният византийски император – Лъв V Арменец, изпратил при него мирни пратеници, ханът се съгласил да преговарят. Едно от предварителните условия, които той поставил, било да му разрешат да забие копието си в Златните порти. Днес много историци твърдят, че според българските езически вярвания по този начин боговете щели да подпомогнат хана воин да превземе укрепения град. Хан Крум и император Лъв V Арменец трябвало да се срещнат на предварително уговорено място. Ала когато ханът, трима от висшите български сановници и телохранителите им пристигнали, там ги чакал капан. Ромеите възнамерявали да убият българския владетел, но коварният им план бил провален. Макар и ранен, ханът успял да избяга.

Вероломството на византийците така разгневило българския владетел, че той заповядал всички пленници да бъдат избити, а околностите на Константинопол – опустошени. Превзел крепостта Адрианопол (днешен Одрин), която българите обсаждали месеци наред, и преселил цялото му население на север от Дунав. През това време византийският император се криел зад дебелите стени на столицата и не смеел да се покаже навън. Дори зимата не спряла победоносните походи на българите в Тракия, а през това време хан Крум стягал огромна войска и обсадни машини за нова обсада на Константинопол. Но в разгара на подготовката ханът внезапно починал.

Величието на хан Крум не се измерва само със славните му военни победи. Не по-малко е значението на промените, които той наложил в законите и устройството на България. По негово време клеветниците, крадците, разбойниците, злосторниците и всички, които посягали на чуждата чест и имущество, били наказвани жестоко. Така в българската държава бил наложен ред и спокойствие. За да засили ханската власт, хан Крум въвел нов начин на управление в Тракия. Превзетите земи били разделени на три области, чиито управители били назначени пряко от него, а не както било дотогава – от славянските племенни вождове. Тяхната власт била ограничена, но това позволило държавата да бъде управлявана по-лесно. Наследниците на хан Крум възприели това правило и го приложили и в останалата част на държавата.

Тези промени спомогнали за утвърждаването на България като голяма и силна държава – една от трите най-могъщи в Европа по онова време, наред с Византийската и Франкската империя. Хан Крум станал родоначалник на династия (владетелски род), която управлявала българите близо двеста години.