Последен в мрака: Героите

В МРАКА е риалити шоу, което тества границите на човешката издръжливост. Дванайсет мъже и жени, жадуващи за приключение, пари или слава, са изпратени в изолиран планински район и изправени пред предизвикателства, които надхвърлят представите им за приемливо. Докато участниците се състезават, светът извън предаването е разтърсен от гибелна катастрофа и неусетно реалност и риалити се размиват…

posleden 3d

Провокативният дебютен роман на Александра Олива „Последен в мрака” ни предизвиква да си дадем сметка как медиите променят начина, по който възприемаме света, и колко лесно се поддаваме на манипулациите им. Правата за издаване на книгата са закупени „на зелено” от 26 издателства в цял свят. За да се подготви за написването й, младата авторка се впуска в тежък курс по оцеляване в пустинята, където не разполага с почти никакви припаси и я обучават първокласни експерти.

ТЕ ТЪРСЕХА ПРИКЛЮЧЕНИЕ.
ПОЛУЧИХА КОШМАР.

 

Зверчето – Зу
Блондинката, която обича животните. Прилежната ученичка. Схватливата мацка с непринуден смях. Пътувала е много. Преди няколко месеца е преминала курс по планинско ориентиране.

Следотърсача
Мълчалив, опитен, атлетичен. Следотърсача е толкова стабилен, толкова силен, с толкова много познания, че победата сякаш му е вързана в кърпа.

Заклинателя
Изглежда достатъчно нормален, но персонажът, който му е отреден (от продуцентите на предаването), е скритият коз. Дяволиите му ще бъдат използвани като пълнеж при нужда, а и ще подлагат на изпитание търпението на останалите участници.

12728949_974041372664149_3726899045470081607_nСервитьорката
Знае, че няма шансове да спечели състезанието, но така или иначе не участва заради победата. Целта ѝ е да направи впечатление – на продуцентите, на зрителите, на когото и да е. В момента работи на пълен работен ден в ресторант за тапас, но когато е била на шест, се е снимала в реклама за бонбони. Затова смята, че преди всичко е актриса, след това – модел, и чак накрая – сервитьорка. Вярва, че с участието в това шоу звездата ѝ ще изгрее.

Ел Ранчеро
Нахлупил е каубойска шапка, която изглежда толкова износена, че напълно подхожда на грубоватото му лице с набола брада. Завързал е жълто-черна кърпа за глава на врата си като истински каубой, готов да я придърпа върху носа и устата си, за да ги предпази, ако се извие пясъчна буря. Петнистият му кон от породата aпалуза е на хиляди километри оттук, но въпреки това на петите на кожените му ботуши лъщят шпори. Там са само защото стоят добре на екран – получил ги е като подарък от продуцента на терен…

black-and-white-1853980_960_720Авиатора
Продуцентите са поискали военен, който е класика в жанра, и са го получили в лицето на този участник. Русата му коса е подстригана първи номер и проблясва под следобедните лъчи, погледът му е пронизващ, синеок, а волевата брадичка – вечно вирната напред. Авиатора носи дънки и тениска с дълъг ръкав, но върви, сякаш е в униформа.

Дърводелката
Азиатката в кафеникав работен панталон и синя карирана риза е по-трудна за характеризиране. Косата ѝ е дълга и права, прибрана в обикновена катраненочерна конска опашка. Гримирана е само защото хората от екипа са я принудили. Очната линия още повече издължава дръпнатите ѝ очи, а розовият блясък подчертава устните ѝ. Дърводелка е и уменията в работата с дърво ѝ дават увереност.

tent-548022_960_720Банкера
Фигурира сред участниците просто за пълнеж. Професията му сама по себе си ще е причина зрителите да го намразят и да се надяват да не спечели, защото смятат, че не заслужава парите, няма нужда от тях и присъствието му в това предаване е поредното доказателство за безграничната алчност, типична за хората от неговия бранш. Той е измамник, паразит и безскрупулен обирджия.
Опитен катерач е.

Черния доктор
Закръглен чернокож мъж на средна възраст, брадата му е оформена като катинарче; интелигентен, способен и внимателен, винаги готов да помогне. Лекар е, специалността му е рентгенология.

make-fire-1853855_960_720Колежанина
Mрази дивата природа… Записа се за участие в предаването, след като изгуби бас с най-бързото момиче от випуска. Колежанина не очакваше да го изберат, прие предложението просто защото не можа да измисли по- добро занимание, с което да запълни лятната ваканция между втори и трети курс. Когато раз¬бра, че снимките ще започнат в средата на август и ще му се наложи да изпусне един семестър, вече бе подписал договора.

Инженера
Висок и слаб, очилат млад американец от китайски произход. Инженера никога не е правил нищо прибързано в живота си, като се изключат няколко щури нощи в колежа, когато щедрата употреба на алкохол му е помогнала да изневери на благоразумието си. Затова е тук – след дълго обмисляне стигна до извода, че трябва да си създава ситуации, които изискват спонтанност. Дошъл е, за да се научи.

knife-828096__340Биоложката
Учителката, която преподава биология на седмокласници в малко държавно училище, е възможно най-безобидният вариант на лесбийка: женствена, с красиви форми и дискретно отношение към сексуалността. Има дълга и къдрава тъмна коса, меката ѝ кожа е с приятен бронзов тен, често ходи на работа с рокля и винаги е умерено гримирана. Ако хетеросексуален мъж си я представи с друга жена, навярно би си пожелал да е между тях двете.

Водещия
Tрийсет и осем годишна второразредна знаменитост с надежди да възроди кариерата си, или поне да изплати дълговете, които е натрупал от хазарт. Мъжът има ненатрапчиво приятна външност, косата и очите му са кафяви. Няколко известни блогъри описват носа му като римски, а Водещия се преструва, че разбира какво означава това.

Mraka_670x250

Книгата е номинирана за Goodreads Choice Awards 2016.

„Последен в мрака” с лекота преплита две от маниите на съвременното общество – опасността от глобална катастрофа и фалшивия драматизъм на риалити телевизията – в безстрашна история за човешката психика под стрес. Това е изпипан, провокиращ размисли дебют. – Джъстин Кронин, автор на „Проходът”

Неизличим от съзнанието, хитро замислен и увлекателно написан роман за всеки, който някога си е казвал, че риалити телевизията вещае края на света. – Карън Джой Фаулър, автор на „Напълно изгубили себе си

Париж и Belle Epoque в 9 цитата от „Цветя от лед и пепел“

Представяме ви неповторимата атмосфера на Париж от времето на La Belle Epoque в 9 цитата от романа „Цветя от лед и пепел“ на Беатрис Колинс.

a9718254e7e29e1ecac8f656fc42b195Belle Époque (хубавото време, прекрасната епоха) е период от европейската история, на който и до днес европейците гледат като на „изгубен рай“. Общото настроение тогава е оптимистично, примесено с безгрижие, което се дължи на политическия мир, разцвета на културата и изкуството в много европейски страни, ускорения технически прогрес и икономчески растеж. В изкуството това е епохата на кубизма, експресионизма и ар нуво.

Умело изтъкан от исторически факти и пълнокръвни герои, „Цветя от лед и пепел“ възкресява Париж от Бел епок – време на пищни балове и тайни дуели, на технически открития и импресионистично изкуство. Време и роман, в които се влюбваш. 

tsvetya-ot-led-i-pepel

Париж бе град, който може да те възнагради и да те съсипе; може да те издигне до седмото небе и след това да те повлече към дъното…

Затова строяха тази кула, за да отпразнуват стогодишнината от Френската революция и да подарят на хората на Париж техния град – докъдето могат да го видят с очите си… Тук човек можеше да се издигне… тук можеше да види как животът долу си върви и всичко е на мястото си, всичко е създадено така, че да има смисъл.

1900-21-1Тя (кулата) не се опитва да бъде нещо, което не е. Нищо не е скрито и обратното също е вярно – нищо в града не може да се скрие. В ясен ден от върха ще се вижда всичко. Всичко ще бъде на показ в цялата си величествена прозрачност.

Ледени цветя, така наричаха понякога снежинките. Хвана една в ръката си и се загледа в нея, докато тя се разтапяше и се превръщаше в капка вода. Дали хубавите неща са по-красиви, защото не можеш да ги задържиш?

Строителството на кулата бе една от първите му задачи в Париж и понякога се чудеше дали не възприема града, света, живота си като мимолетен посетител, сякаш просто минава оттук. Едно мигване, или две, и всичко щеше да изчезне.

6ff4b8f54b5daf401fa46baf801d5335Въпреки че сега бе столица, украсена с тераси и зелени паркове, с обществени площади и пищни театри, в Париж имаше нещо, което не можеше да бъде зазидано, не можеше да бъде оформено в прави линии и с уеднаквени фасади. Без значение как изглежда един град, той винаги е много повече от своята архитектура. Имаше някакво пращене във въздуха; усещаше се в пенливите вълни на реката и в мириса на смола от обширните гори, проснали се из почти целия път до Бове на север и до Орлеан на юг. Средновековието и съвременността се сливаха под мостовете на Сена, а над града белият, снежнобял прах от строителната площадка на църквата „Сакре Кьор“ се смесваше с черните сажди и смрадта, издигащи се от порутените къщи в квартал Маре и от мизерните улици, ограждащи железопътната линия в Монпарнас, и образуваха мъгла, която при подходящата светлина изглеждаше почти article-2561211-1B93303500000578-323_634x441сребриста.

Повечето от художниците в Париж, студентите в Училището по изящни изкуства или в независимото ателие „Сюис“живееха тук, в Монмартър. Мястото почти не се различаваше от обикновено село, едновременно част от Париж и все пак не съвсем, не и със скърцането и повея на вятърните мелници, с жуженето на пчелите, носещо се от зеленчуковите градини на монахините.

Ледът в Cercle des Patineurs, ледената пързалка в Булонския лес, сякаш бе направен от захар. Хартиени фенери, закачени един до друг на въжета, се полюшваха от вечерния вятър и хвърляха цветната си светлина върху кристалната повърхност под тях – плетеница от червено и зелено,  жълто и синьо. Павилионът в далечния край на пързалката бе осветен от електрическа светлина. Миризмата на кафе, на горещ шоколад и греяно вино, която се носеше отвътре, се смесваше с резкия, почти минерален мирис на леда и с дълбокия мрачен аромат на заобикалящата ги гора._72111935_l'opera-624

Есента – най-красивият сезон в Париж, бе дошла; окапалите листа хрущяха под обувките, а в ранния утринен въздух се усещаше лек намек за студ. В социално отношение това бе преходно време – обществото се бе завърнало, но само за кратко, преди отново да замине за домашните приеми в замъците по бреговете на Лоара или Оаз. Все пак за седмицадве въздухът в града бе изпълнен с уханието на нови дрехи и горещи ютии, докато богатите пробваха новия си гардероб и жените се контеха в карирани тоалети, а мъжете – с бомбета и английски наметала.

Още романтика и изкуство:

парижкият апартамент

Tsigularqt_of_Veneziq_cov

onova-lyato

Poshtenska_kartichka_cov

Черно на бяло – обещания и надежди за 2017

Равносметките в края на годината са важен момент, в който се потупваме по рамото за добре свършената работа. Но по-важни са обещанията, които си даваме за следващата година. Първият работен ден от нея е изпълнен с особено вълнение и ентусиазъм – началата винаги ухаят на надежда и обещания!

През 2017 ще се постараем да бъдем още по-отговорни към книгите, които ви предлагаме. Да подбираме онези заглавия, които ще ви донесат разтуха и усмивка, ще ви бъдат полезни в ежедневието и празника и ще ви помогнат да успеете в личен и професионален план.

Нашият екип е едно малко семейство и неслучайно мотото на издателството ни е „Книги за цялото семейство“.

Доверете ни се и бъдете с нас през 2017. Очаква ни вълнуваща книжна година!

Очаквайте през 2017

Ще започнем годината с едно наистина специално за нас събитие – първата ни премиера на гостуващ от чужбина автор. На 17 януари 2017 година в литературен клуб „Перото“ ще представим романа „Сорая“ със специалното участие на неговия автор, турската журналистка Мелтем Йълмаз. Книгата разказва спиращата дъха история на 20-годишна сирийка, която бяга от войната в Сирия и се подслонява в Турция с надеждата за ново бъдеще. Сорая е принудена да стане съпруга на мъж, който е с трийсет години по-възрастен от нея, и попада в капан, по-смъртоносен и от войната: любовта. Създаден по действителни събития, „Сорая“ е роман, който повдига редица неудобни въпроси и разкрива нелицеприятни истини за съдбата на хората, изгубили всичко във войната.

Следете страницата ни във фейсбук и сайта на издателството за подробности относно гостуването на Мелтем Йълмаз.

Романи


„Имението Ашфорд“ от Лоръ
н Уилигашфорд

Лорън Уилиг създава незабравима история за любов, страст и
предателство. Авторката отвежда ярките си героини и читателя на пътешествие през времето и три континента. От бляскавите бални зали на британското висше общество преди Първата световна война, през небостъргачите на Ню Йорк в края на XX век, до напечените от жаркото екваториално слънце хълмове на Кения през двайсетте години.

 

15094238_1189938467785437_7275945212466300938_n „Момичето преди“ от Дж. П. Дилейни

ПРЕДИ теб бе тя. СЕГА е мъртва.
Къщата е шедьовър. Минималистичен интериор. Светлина. Перфектното място да изтриеш болката. Но има правила. Загадъчният архитект е създал не дом, а школа – място, което изисква, проверява, променя. В мига, в който Джейн прекрачва прага, тя е покорена от усещането за хармония. Скоро обаче научава, че момичето, живяло тук преди, е загинало при неясни обстоятелства. Сега Джейн взема същите решения и е заплашена от същия край.

Преплел съдбите на две жени в калейдоскоп от болка и двуличие, „Момичето преди“ е хипнотичен трилър в традицията на „Не казвай сбогом“.

 

15036383_1189938154452135_6881393094594432884_n The Last One от Александра Олива

12 души, участници в риалити шоу, са изпратени в изолирана планинска местност и изправени пред предизвикателства, които тестват границите на тяхната издръжливост. Докато те се състезават, нещо ужасяващо се случва в реалния свят – природно бедствие или предизвикана от човешка ръка катастрофа?

Провокативният дебютен роман на Александра Олива ни предизвиква да си дадем сметка как медиите променят начина, по който възприемаме света, и колко лесно се поддаваме на манипулациите им. Книгата e номинирана за Goodreads Choice Awards.

 

6449551 The Brutal Telling от Луиз Пени

Краят на лятото е тук и гостите на Трите бора започват да се разотиват. Обитателите на идиличното канадско селце, скътано в планините на Квебек, се познават отблизо и са свикнали да разчитат един на друг за всичко. Ето защо шокът е голям, когато в любимото им бистро е намерен труп на непознат. Намесата на инспектор Арман Гамаш и екипа му от млади специалисти е повече от наложителна. Никой, който го познава, не би повярвал, че симпатичният собственик на бистрото, Оливие, е способен на убийство, но ето че всички улики водят към него.

 

053_edit„Цветя от лед и пепел“ от Беатрис Колин

Исторически факти и вълнуваща любовна история, които водят до дълбок и пълен с обещания финал – BookPage

В Париж през 1887 г. Айфеловата кула прилича на ледено цвете. По план тя ще се извисява над града едва двайсет години. Но за нейния създател, инженера Емил Нигуе, кулата е делото на живота му. И пак тя го свързва с любовта. Дали връзката му със загадъчната Кайт ще се превърне в поредното цвете от лед? Умело изтъкан от исторически факти и пълнокръвни герои, „Цветя от лед и пепел“ възкресява Париж от Бел епок – време на пищни балове и тайни дуели, на технически открития и импресионистично изкуство. Време и роман, в които се влюбваш.

 

 14731141_748676418603438_3788699421880222593_nThe Book of Summer от Мишел Гейбъл

Третият роман на Мишел Гейбъл – семейна сага за съдбата на няколко поколения – засяга сериозни исторически теми като дебата за включването на САЩ във Втората световна война и зараждането на женската еманципация.

The Book of Summer по нищо не отстъпва на „Парижкият апартамент“ и „Ще се видим в Париж“. С него читателите отново ще се пренесат в различна епоха, ще се потопят в атмосфера на семейни тайни, загадъчни персонажи и съдбоносни решения – всичко това е разказано с неподражаемата топлота и чувство за хумор на Мишел Гейбъл.

 

themostbeautifulwomaninflorencecoverbigger-1The Most Beautiful Woman in Florence: A Story of Botticelli от Алиса Паломбо

Прелестната млада Симонета не страда от липса на обожатели, но бързо приема предложението за брак на младия, красив и добре образован Марко Веспучи, родственик на всемогъщите Медичи. Младата жена е изправена пред предизвикателството да намери своето място в свят на интриги, политика и похот. Красотата ѝ пленява не само мъжете от висшето общество, но и знаменития художник Сандро Ботичели, който я кани да му позира.

На фона на пищната ренесансова красота на Флоренция между художника и неговата муза разцъфва страст, обезсмъртена в шедьовъра „Раждането на Венера“.

За деца

15235485_1200967166682567_496673337512191872_oПоредицата Серафина

  • „Серафина и черният плащ“ на Робърт Бийти е най-харесваната детска книга за 2015 г. спoред читателския вот на Goodreads.
  • Бестселър на New York Times, USA Today, Publishers Weekly, Barnes and Noblе и др.

Смело и необикновено момиченце обитава подземията на имението „Билтмор“ в края на XIX век. Баща ѝ от години работи за господарите на имота, семейство Вандербилт, и пази в тайна съществуването на Серафина с цената на всичко. С помощта на единствения си приятел, младия Брейдън Вандербилт, Сара се изправя срещу древно зло и разгадава тайната на мистериозния си произход. Техните приключения започват в „Серафина и черният плащ“ и продължават с още два вълнуващи детски романа, които превръщат поредицата в любимо четиво за малки и големи.

 

9781409599357 ПРОГРАМИРАНЕ ЗА НАЧИНАЕЩИ НА SCRATCH

Scratch е език за програмиране, създаден специално за нуждите на образователните институции и обучението на деца. Разработен е от MIT (Масачузетския технологичен институт) и се ползва безплатно. Scratch развива креативността, логическото и алгоритмично мислене и работата в екип – ключови умения за XXI век. С тази забавна книга програмирането се учи неусетно. Докато създават своите първи игри, анимации и интерактивни истории, децата овладяват всички основни понятия и умения и се подготвят за бъдещето.

 

61OWGCxhLdL._SX258_BO1,204,203,200_КАК ДА ПИШЕМ СТРАХОТНИ ИСТОРИИ

Творческо писане за деца

Превод: Юлия Спиридонова – Юлка

Имате дете, което обича да пише? Този наръчник е идеалният подарък! Забавни и полезни, съветите за автори в него ще пробудят писателя във всеки малчуган, който с удоволствие си измисля истории.
• вдъхновява младите читатели да влязат в ролята на автори;
• учи ги как да пишат за собствена читателска аудитория и как – за конкурс по зададени параметри;
• показва в кой жанр какви думи предизвикват желания ефект;
• учи бъдещите писатели да сътворяват книги, които ще вълнуват всички.

 

 51R2NQBH73L„Белоснежка и Червенорозкаот Рут Сандерсън

Класическата приказка на Братя Грим разказва за изпаднал в беда мечок, спасен от двете сестри Белоснежка и Червенорозка. На пролет той се завръща, за да ги възнагради за тяхната добрина и щедрост. Приказните и детайлни илюстрации на Сандерсън придават на четенето допълнителна визуална наслада, която пленява въображението.

 

Полезно и практично

 

„Сезонна кухня“ от Илиян Димитров

„Сезонна кухня“ предлага 1800 изпитани рецепти за разнообразни салати, предястия, основни ястия, гарнитури, десерти, сладкиши и домашни консерви, приготвени с характерните за всеки сезон продукти. Многообразни са и рецептите за традиционни ястия, поднасяни на трапезата на многобройните ни празници, споделяни с близки и приятели.

етикет „Етикет за всеки ден“ от Силке Шнайдер-Флег

Бестселър №1 в Германия
Второ допълнено издание

Добрите маниери никога не излизат от мода, а подобаващото поведение в обществото отваря врати и създава благоприятни възможности за нови приятелства и сключване на сделки. Ясната структура и достъпният език превръщат този наръчник в незаменим съветник за всеки, решил да очарова и побеждава на обществения подиум и да създаде хармонична атмосфера в личните си взаимоотношения.

 

За още прекрасни книги
последвайте ни в социалните мрежи:
Facebook | Instagram | Twitter | Google+

Коледата идва с книги за цялото семейство!

Празниците са онова време, когато най-силно усещаме колко важни са домът и семейството за нас. Това са дните, в които си припомняме стари фамилни истории и създаваме нови спомени

Ние от издателство Софтпрес  повече от двайсет години представяме на читателите онези книги, които неусетно се превръщат в семейна библиотека – от първите приказки за лека нощ, през най-добрите романи, популярна психология и учебници. Книги за цялото семейство.
Нашите книги са най-добрият подарък за вашия дом, защото отварят вратата към нови светове.

Днес ви предлагаме ви шест книги, които ще отключат празничното настроение и коледната магия:

„Зимна феерия“ – Джохана Басфорд

Zimna3dНовата, пета поред книга, на Джохана Басфорд е истинско зимно бижу – всяка от картините е отпечатана едностранно и лесно може да се сложи в рамка или да се превърне в специален подарък за приятели. „Зимна феерия“ е изпълнена с деликатни снежинки и романтични снежни глобуси, с примамливи джинджифилови къщички и изящни северни елени. Тя вдъхновява любителите на оцветяването да грабнат моливите и да покажат най-добрите си умения.

Джохана Басфорд е създател на бестселърите „Тайната градина“, „Омагьосаната гора“, „Изгубен океан“ и „Магична джунгла“, от които са продадени над 20 милиона екземпляра в цял свят.

Snejnata_carica„Снежната царкиня“ – Рут Сандерсън

Вече познавате творчеството на Рут Сандерсън и особената магия на нейните илюстрации от „Пепеляшка“. Сега може да се насладите на любимата история Снежната царкиня. Сандерсън завладяващо разказва класическата приказка и поднася на децата своите илюстрации-шедьоври. Детайлните и пищни костюми, ледените замъци, снежните пейзажи и живите лица създават визуално пиршество, което допълва изживяването на майсторски изваяната приказка чак до щастливия финал.

„Лешникотрошачката“ – по мотиви от Е.Т.А. Хофман, с илюстрации от Ана Григориев

leshnikotroshachka„Лешникотрошачката“ е написана от Хофман през далечната 1816 година, но придобива световна популярност чрез едноименния балет на Чайковски.

Пленила сърцата на милиони деца по света, днес тази любима приказка е пред вас в ново издание с изумителните илюстрации на Ана Григориев.

 

„Коледни приказки“

Koledni_prikazki_covКоледа – празникът, който ни събира край украсената елха и изпълва душите и сърцата ни с радост и надежда. В тихата снежна нощ, озарена от вълшебно сияние, настава време за приказки. Весели или тъжни, те ни разказват за това как доброто може да победи злото, за невиждани чудеса и създания – феи, тролове, елфи и джуджета, за животворната сила на обичта и приятелството. И ни учат да бъдем по-добри и състрадателни.

„Аз правя украса за Коледа“

Az_pravia_ukrasa_za_Koleda„Аз правя украса за Коледа“ ще ви даде възможност да включите малките пакостници в подготовката за празника по креативен и интересен за тях самите начин. Книгата предлага макети на прости, но ефектни коледни играчки от хартия – мече, Дядо Коледа и неговата шейна, топки за елха, табелки за маса. Възложете на малчугана отговорната задача да направи украсата за празничната вечер, дайте му книгата, детска ножичка и лепило и със сигурност ще останете доволни – както вие от резултата (красива украса с личен елемент), така и детето ви от възможността да бъде част от подготовката за празника.

„Коледно блокче за оцветяване“Koledno_blokche

В тази празнична рисувателна книжка най-малките любители на оцветяването ще открият двайсет и четири весели картинки на коледна тематика. Симпатични снежни човеци, коледни елхи, Дядо Коледа и деца, играещи в снега, изпълват страниците на коледното блокче и очакват някой млад художник да им вдъхне живот с цветната си палитра.

Книжка-бонус:

snowman100 снежни човека – Джен Арина; илюстратор Стивън Гилпин 

Забавна зимна книжка с очарователни илюстрации, мерена реч, математически и творчески задачи!

Шеговитите стихове, представящи всеки нов герой, учат детето не само да брои и събира до 100, но и развиват усета му за римуване. Когато малкият читател събере стоте снежни човечета и реши всички забавни задачи, окуражете го да разкаже и илюстрира свои собствени истории с математически сюжет.

pages-from-100_snowmen_press-1

Откъс: Камъкът на смъртта, Луиз Пени

ЛятотоGamash_04 е в разгара си и главен инспектор Арман Гамаш се е отдал на заслужена почивка в уютна планинска хижа, недалеч от идиличното селце Трите бора. Издигната на брега на самотно езеро, насред дивия канадски лес, „Маноар Белшас” е приютила не само брилянтния детектив от квебекската полиция и съпругата му, а и семейство Фини – заможна стара фамилия, чиито членове са колкото отблъскващи, толкова и интригуващи в своята противоречивост.
Но безметежното спокойствие и палещата жега са прогонени от страховита лятна буря, която връхлита хижата и оставя след себе си труп. Странната смърт на изисканата и изтерзана Джулия Мартин – голямата дъщеря на семейство Фини, разбунва духовете в луксозната хижа и много скоро персоналът и гостите на „Белшас” са въвлечени в разследване на убийство.
Случаят попада във вещите ръце на Арман Гамаш, който е решен да разплете мистерията с помощта на екипа си от млади специалисти. Стари тайни и ожесточени съперничества се пробуждат пред очите на полицаите, а хижата е пълна със заподозрени…

Луиз Пени е единствената в света петкратна носителка на литературния приз „Агата Кристи”. Романите й са преведени на повече от трийсет езика и са издадени в многохилядни тиражи. Пени печели 11 литературни награди още с дебютния си роман „Убийството на художника”, а следващите книги от поредицата за разследванията на инспектор Гамаш продължават традицията и носят на авторката нови призове.

Камъкът на смъртта

Пролог

 

Бароните разбойници*  откриха езерото Масауипи преди повече от век. Дойдоха с определена цел от Монреал, Бостън, Ню Йорк, навлязоха дълбоко във вековния канадски лес и построиха голямата ловна хижа. Разбира се, самите те не изцапаха ръцете си – по тях полепна нещо съвсем различно. Не, за изсичането на гъстите древни гори бароните разбойници наеха други мъже с имена като Зоетик, Телесфор и Оноре. Отначало квебекчани се съпротивляваха, защото цял живот бяха живели сред тези дъбрави. Опълчиха се срещу унищожаването на тази красота, а някои от по-прозорливите осъзнаха, че това е краят.

Но парите си казаха думата, гората бавно отстъпи и величествената ловна хижа „Маноар Белшас“** бе издигната. След месеци сеч, белене на кора, въртене и сушене огромните стволове най-сетне бяха наредени един върху друг. Строежът на къщи от дървени трупи беше изкуство. Но не естетиката направляваше тези мъже със зорки очи и груби ръце, а увереността, че жестоката зима ще убие всеки в хижата, ако не подберат трупите с вещина. Един coureur du bois*** можеше с часове да се взира в обелен ствол на масивно дърво, сякаш го дешифрира.Studena_3D

Обикаляше го от всички страни, седеше на пън, пълнеше лулата си и го оглеждаше, докато накрая вече знаеше къде точно ще стои дървото до края на съществуването си.

Отне години, но най-сетне голямата хижа бе завършена. Последният мъж се беше изправил като гръмоотвод върху великолепния меден покрив и оглеждаше горите и самотното красиво езеро от височина, която никога повече нямаше да достигне.

И ако погледът му бе по-остър, щеше да съзре приближаването на нещо страховито, прилично на плъзнали разклонения на лятна светкавица. То настъпваше не само към хижата, но и към същото място, където той стоеше върху блестящия метален покрив. Нещо ужасно щеше да се случи точно тук.

Беше правил медни покриви и преди, винаги по един и същи начин. Но този път, когато всички други мислеха, че покривът е завършен, мъжът се покатери обратно горе и добави второ било върху целия гребен на покрива. Нямаше представа защо го прави, но изглеждаше добре и му се струваше правилно. А имаше и останали медни листове. След време щеше да използва същата  конструкция за много големи постройки из разрастващата се територия. Но това бе първият път.

убийството на художникаСлед като заби последния гвоздей, той бавно, съсредоточено и уверено слезе долу.

Мъжете получиха възнаграждението си, качиха се в канутата и си заминаха със сърца, натежали като джобовете им. И докато поглеждаха назад, по-прозорливите от тях забелязаха, че това, което са създали, прилича малко на самата гора, но е полегнало неестествено на една страна.

Защото от самото начало в „Маноар Белшас“ имаше нещо неестествено. Издигната на брега на езерото, хижата бе смайващо красива с блестящите си в златисто трупи. Властваше над Масауипи така, както бароните разбойници, тези военачалници на индустрията, властваха над всичко. Без усилие.

Веднъж в годината мъже с имена като Андрю, Дъглас и Чарлс напускаха своите железопътни и алкохолни империи, заменяха гетите с мокасини и поемаха с кану към хижата на брега на самотното езеро. Отегчени от грабенето, те се нуждаеха от друго развлечение. „Маноар Белшас“ бе създадена, за да даде възможност на тези мъже да правят едно-единствено нещо. Да убиват.

Беше приятно разнообразие.

С годините дивите лесове намаляха. Лисиците и елените, лосовете и мечките, всички диви създания, преследвани от бароните разбойници, се скриха вдън гори. Хората от племето абнаки, които често караха богатите индустриалци до голямата хижа, се оттеглиха отвратени. Изникнаха нови градове и села. Летовници и неделни излетници откриха близките езера.

Но „Белшас“ остана. С течение на поколенията собствениците се сменяха и постепенно оцъклените препарирани глави на отдавна умрели елени и лосове, дори на редкия кугуар****, изчезнаха от стените на хижата, захвърлени на тавана.

Луиз Пени
Луиз Пени

Със залеза на славата и богатството на създателите ѝ западна и хижата. Стоя изоставена много години – твърде голяма за семейство, твърде отдалечена за хотел. И тъкмо когато гората бе на път да си възвърне отнетите територии, някой купи мястото. Построен бе път, окачени бяха завеси, паяци, бръмбари и сови бяха прогонени от „Белшас“, поканени бяха туристи.

„Маноар Белшас“ стана една от най-хубавите auberges***** в провинция Квебек. Изминал бе повече от век и макар че с течение на времето езерото Масауипи се бе променило, Квебек се бе променил, Канада се бе променила и почти всичко друго се бе променило, едно нещо си оставаше същото.

Бароните разбойници отново бяха тук. Завърнаха се в „Белшас“, за да убиват.

*Английският термин robber baron се използва за американски бизнесмени от XIX век, които са спечелили огромно богатство и силно политическо влияние чрез неетични практики и налагане на монополизъм. – б. пр.
**От manoir – имение, и belle chasse – добър лов (фр.). – б. р.
***Дърводелец, горски работник, горски жител (фр.). – б. р.
****Пума. – б. р.
*****Странноприемници (фр.). – б. пр.

превод от английски – Росица Тодорова

Честит първи учебен ден! Любими цитати за образованието

Честит първи учебен ден на всички учители, ученици и родители. Издателство Софтпрес ви пожелава успешна учебна година, изпълнена с покорени върхове, вдъхновение и високи постижения. 

Специално за вас събрахме любимите си цитати за училището, образованието и знанието.

Ако си мислите, че образованието е скъпо, пробвайте с невежеството.
Питър Дракър

Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален.
Плутарх

girl-1345800_960_720Ако днес преподаваме така, както сме преподавали вчера, ние лишаваме нашите деца от „утре“.
Джон Дюи

На какво би трябвало да ви учат в училище? Само на две неща: 1. Решаване на интересни проблеми. 2. Лидерство.
Сет Годин, из книгата „Линчпин“

Най-големият враг за знанието не е невежеството, а илюзията за знание.
Стивън Хокинг

Необходимо е да „познаваш“ авторите. Не е нужно да знаеш имената им.
Гюстав Флобер

Целта на образованието е знанието – не фактите, а ценностите.
Уилям Бъроуз

Кажи ми и аз ще забравя. Научи ме и ще запомня. Накарай ме да го направя и ще се науча.
Бенджамин Франклинpencil-878696_960_720

Няма нищо по-важно от това да си образован, защото никъде другаде залозите не са по-големи; нашето бъдеще зависи от качеството на образованието на децата ни днес.
Арнолд Шварценегер

В какво се състои разликата между добрите и великите учители? Добрият учител развива способностите на ученика до предела им, великият учител може да види този предел.
— Мария Калас

Природна интелигентност без образование е като дърво без плодове.
Теодор Рузвелт

Родителите са първите учители на детето

Родителите са първите учители на детето
от Лора Овърдек*

В обществото ни постоянно се говори за проблемите на образованието. Размахваме статистики, които показват, че децата се справят все по-зле в сравнение с връстниците им от други държави по света, но изобщо не се замисляме, че решението на проблема е в собствените ни ръце.

Изследванията показват, че родители с по-висок доход и по-добро образование са по-склонни да отделят време, за да четат на малките си деца. Така децата с четящи на глас родители чуват приблизително 30 милиона думи повече от останалите, преди да навършат 3 години. Но дори високообразованите родители прилагат двоен стандарт спрямо математиката. Поне половината от тях четат на детето си приказка за лека нощ. Защо не го правят и с математиката?GTY_child_at_chalkboard_doing_math_jt_140315_16x9_992

Нашата култура вижда математиката като задача, а не като игра. Списъкът с бестеслъри на Amazon допълнително подчертава това твърдение – книжките за азбуката и четенето са забавни, пъстри, включват любимите на децата герои, а тези за математика са почти изцяло работни тетрадки. Какво послание изпраща това на децата за красотата на числата? А родителите, които избират пътя на най-малката съпротива и купуват книгите, които са най-отгоре в класацията, влизат в омагьосан кръг, който повлича и следващите. Всъщност математиката включва разнообразни възможности за игра, но повечето възрастни я възприемат като задължение, вменявайки същото и на децата си.

Matematika_01Това е една от причините за изумителните открития на Университета в Чикаго, посветени на „Математика за лека нощ“. Нашата идея е да представяме забавни истории от заобикалящия ни свят и свързани с тях математически проблеми, оформени по-скоро като разговор между родителите и детето, а не като тест. В проучване на приблизително 600 семейства учените доказаха, че деца, използващи нашите продукти с родителите си поне два пъти седмично в рамките на една учебна година, придобиват математически умения, съответстващи на три месеца допълнително засилено изучаване на математика. Едно от най-важните открития беше, че децата на родители, които имат фобия от математика, извличат дори по-големи ползи от останалите. Това поставя в перспектива всички скъпи образователни реформи, които правителствата размахват. Можем да постигнем дори още по-високи резултати с едно малко действие, което не коства почти нищо. Защото може да превърнем всеки родител в прекрасен учител по математика за собствените му деца.Math1W-1024x687

Как да се случи това? На първо място родителите трябва да подобрят образователната среда в дома си – това е мястото, където децата прекарват най-много време и имат най-силна емоционална реакция към стимулация. За да се случи това, трябва да създадем осведоменост за силата на родителското участие. Трябва да промотираме ранното математическо образование така, както го правим с кърменето, обръщането на бебета по корем, четенето и всички останали добри родителски практики.

Учителите също трябва да информират родителите за учебните планове по математика, за да могат те самите да подкрепят процеса на учене при децата. И не на последно място – да запознаят родителите със забавни и неформални начини за насърчаване на интереса към математиката извън училище и възприемането ѝ като приятна дейност за свободното време. Много родители ни пишат, за да споделят, че благодарение на „Математика за лека нощ“ за първи път се наслаждават на задачите заедно с децата си. Това е доказателство, че можем да създадем културна промяна както за да днешните родители, така и за следващото поколение.


Лора Овърдек и нейният съпруг Джон са големи фенове на числата и логическите загадки. Започват на шега да вмъкват задачки покрай приказките за лека нощ, които разказват на трите си деца, и скоро се ражда идеята за „Математика за лека нощ“. За шест месеца уебсайтът www.bedtimemath.org и фейсбук страницата им събират повече от 20 000 ентусиазирани последователи – родители, учители и директори. Най-харесваните задачи и предизвикателства събират в три забавни книги.LoraOverdeck

Лора има бакалавърска степен по астрофизика от „Принстън“ и магистърска степен по бизнес администрация от „Уортън“.

Текстът е публикуван с сп. Книжарница, бр. 140

 

Още книги, развиващи математическо мислене и умения:

Testove_2016Chudniq_svet_na-_matematikataAngry_Birds_super_zadachi 1-1-e1472050674272

 

Откъс: Великите българи

Velikite_Bulgari_covКакво е величие?
Според тълковните речници, в които се обяснява значението на различните думи, величието е наличие на качества, предизвикващи преклонение и уважение.
Такива качества може да притежава отделна личност – поет, писател, артист, художник, композитор, музикант, учител, държавник, военачалник, строител, мислител, изобретател, лекар… Без изключение тези хора винаги са ярки, запомнящи се личности, постигнали върхове в творчеството си или в дейността, на която са се посветили. Те вдъхновяват с примера си и увличат след себе си последователи. Понякога говорим за величието на един народ или на държава, устояли на тежки изпитания независимо от дадените жертви. Понякога казваме за нещо, че е „велико творение“ на човешкия дух или „велико постижение“ на човешката мисъл. А понякога, изпитващи удоволствие, обхванати от радост, ликуващи, въодушевени и изпаднали във възторг, може да възкликнем: „Велика книга!“, „Велик гол!“, „Велик ден!“ И това, което изпълва душата ни, е преклонение пред таланта, упоритостта и постоянството, пред волята, решителността и трудолюбието, пред издръжливостта, усърдието и куража.

Безброй са имената на великите българи, чиито стремежи и въжделения, претворени в дела, се вплитат в нелекия път на България през вековете, белязан с години на възход и времена на тежки изпитания. Наред с неизброимите славни победи в кръвопролитни битки в нашата история има трагични страници на поражения и загуби, оставили неизличими следи в съзнанието на народа ни. Ехото от онези далечни събития, което достига до нас от дълбините на времето, както и паметта за сътвореното от предците ни, ни помагат да съхраняваме националния си дух. Ние се прекланяме пред великите българи. Техният пример ни въодушевява и ни кара да се чувстваме горди, че сме българи – техни достойни наследници.

Хан Крум

Воинът творец на закони

Хан Крум станал предводител на българите около сто години след смъртта на хан Аспарух. През това време България укрепвала, но враговете й – аварите от северозапад и ромеите от юг, продължавали да застрашават границите й. Затова, щом заел престола, ханът стегнал войската и я повел на северозапад срещу аварските племена. Точно тогава воините на държавата им, наречена Аварски хаганат, се биели срещу франките на запад, губели сражение след сражение и нямало как да се противопоставят на българите.

Паметник на хан Крум в гр. Пловдив

Походът бил успешен и аварската държава била напълно унищожена. Към територията на България била присъединена Трансилвания (област в днешна Румъния) – обширни нови земи, богати на залежи от сребро и каменна сол, населени със славяни и авари. Така могъщата Франкска империя на Карл Велики станала съсед на българската държава, а по протежение на границата между тях българите започнали да вдигат множество здрави укрепления. Най-голямата крепост била на река Дунав при българския град Пеща (днешна Унгария).

България набрала мощ и хан Крум обърнал поглед на юг, към Византия, чийто император Никифор I Геник не прекратявал опитите да срази и покори силния си съсед. Българският хан го изпреварил, изпратил войска по поречието на река Струма и след упорита обсада завзел крепостта Сердика. От там пътят му към Македония и Западна Тракия – чак до Егейско море, бил открит. Това засилило решимостта на византийския император да се разправи с българите.

През 811 година той събрал многобройна войска и се отправил на поход. На границата с България го очак- вали пратеници на хан Крум, за да преговарят за мир, но императорът бил толкова уверен в победата си, че високомерно отхвърлил предложението му. Ханът разбрал, че войската му отстъпва по численост пред ромеите и трудно ще може да ги срази в открито сражение. Затова отстъпил от столицата Плиска. Никифор превзел града и заповядал да бъде разграбен и опожарен. Тогава хан Крум отново му предложил мир, но опияненият от успеха си византийски император пак отказал. Според народните предания ханът се заканил с думите: „Като не щеш мира, на ти секира!“ И докато императорът и знатните му сановници и военачалници празнували лесната си победа, българският хан заповядал да бъдат завардени старопланинските проходи, откъдето ромеите можели да се завърнат в Константинопол. Решението на Никифор I Геник да премине през тесните проходи в планината му струвало живота.

Ромейските отряди се разтеглили на огромни разстояния. Самият император останал да нощува в дебрите на Върбишкия проход, защото мястото му се сторило добре защитено. Но когато първите слънчеви лъчи огрели околните чукари, той разбрал, че е попаднал в капан. Теснината била така препречена от здрави ограждения и ровове, че оттам и пиле не можело да прехвръкне. Битката била жестока и кръвопролитна, а императорът загинал сред първите и както твърдят хронистите, по най-безславен начин. Легендите разказват, че хан Крум заповядал да обковат със сребро черепа на Никифор и да му направят чаша. С нея той вдигал наздравици за славните си победи. Ала постигнатото трябвало да бъде затвърдено, затова само след година българската войска нахлула в Тракия, като завладявала все нови и нови земи. Новият император на Византия – Михаил I Рангаве, също като предшественика си, отказал да сключи мирен договор с българите и да плаща данък на България.

И воините на хан Крум продължили да превземат крепост след крепост. Сред тях била и Месемврия (днешен Несебър), където били пленени 36 медни сифона за изстрелване на гръцки огън – страшно оръжие както за превземане на крепости, така и за отблъскване на нападения. Ромейската войска пресрещнала неприятеля при крепостта Версиникия (край днешния град Елхово) и там била разгромена. Вече нищо не можело да спре българите по пътя им към Константинопол.

Така през 813 година византийската столица била обсадена откъм сушата от многохилядната Крумова войска. Пред високите крепостни стени прииждали все нови и нови воини, правели се жертвоприношения и различни ритуали в чест на българския езически бог Тангра, струпвали се бойни кули, огнехвъргачки, каменохвъргачки и други обсадни съоръжения. По заповед на хана лагерът му бил ограден откъм Константинопол с дълбок ров и вал, който стигал чак до Златните врати – официалния вход на великолепния град, наричан Столица на света. Жителите му с почуда и страх наблюдавали действията на неприятеля от високите крепостни стени, увенчани с многобройни кули.

И макар че на хан Крум много му се искало да превземе византийската столица, като опитен военачалник той знаел, че няма да успее без силна флота от бойни кораби и многобройни обсадни машини. Затова, когато поредният византийски император – Лъв V Арменец, изпратил при него мирни пратеници, ханът се съгласил да преговарят. Едно от предварителните условия, които той поставил, било да му разрешат да забие копието си в Златните порти. Днес много историци твърдят, че според българските езически вярвания по този начин боговете щели да подпомогнат хана воин да превземе укрепения град. Хан Крум и император Лъв V Арменец трябвало да се срещнат на предварително уговорено място. Ала когато ханът, трима от висшите български сановници и телохранителите им пристигнали, там ги чакал капан. Ромеите възнамерявали да убият българския владетел, но коварният им план бил провален. Макар и ранен, ханът успял да избяга.

Вероломството на византийците така разгневило българския владетел, че той заповядал всички пленници да бъдат избити, а околностите на Константинопол – опустошени. Превзел крепостта Адрианопол (днешен Одрин), която българите обсаждали месеци наред, и преселил цялото му население на север от Дунав. През това време византийският император се криел зад дебелите стени на столицата и не смеел да се покаже навън. Дори зимата не спряла победоносните походи на българите в Тракия, а през това време хан Крум стягал огромна войска и обсадни машини за нова обсада на Константинопол. Но в разгара на подготовката ханът внезапно починал.

Величието на хан Крум не се измерва само със славните му военни победи. Не по-малко е значението на промените, които той наложил в законите и устройството на България. По негово време клеветниците, крадците, разбойниците, злосторниците и всички, които посягали на чуждата чест и имущество, били наказвани жестоко. Така в българската държава бил наложен ред и спокойствие. За да засили ханската власт, хан Крум въвел нов начин на управление в Тракия. Превзетите земи били разделени на три области, чиито управители били назначени пряко от него, а не както било дотогава – от славянските племенни вождове. Тяхната власт била ограничена, но това позволило държавата да бъде управлявана по-лесно. Наследниците на хан Крум възприели това правило и го приложили и в останалата част на държавата.

Тези промени спомогнали за утвърждаването на България като голяма и силна държава – една от трите най-могъщи в Европа по онова време, наред с Византийската и Франкската империя. Хан Крум станал родоначалник на династия (владетелски род), която управлявала българите близо двеста години.

Десет съвета за писането от Розана Лей*

rosanna layРозана Лей е бестселър автор и дългогодишен преподавател по творческо писане във Великобритания и чужбина. За да се вдъхнови за написването на Вила в Сицилия, посещава невероятни кътчета в Италия и Испания, а когато не е па път, живее на брега на морето в Западен Дорсет.

Разказана през гледните точки на три жени от различни поколения, Вила в Сицилия е завладяваща история за загубена любов и родови тайни, епично пътешествие в търсене на себе си, значението на дома и семейството.

  • Четете – много!
  • Отнасяйте се в мечти – колкото се може по-често.
  • Не бързайте. Отделете достатъчно време да четете, да мислите, да планирате фабулата и сюжета. Оставете идеята си да отлежи и узрее. Дайте ѝ пространство да се развива.
  • Опознайте героите си преди да започнете да пишете. Мислете за тях като за реални личности, представяйте си ги в различни ситуации и се вслушвайте в гласовете им. вила
  • Пишете не за това, което познавате, а за онова, което искате да опознаете.
  • Пишете (ако е възможно всеки ден) винаги когато вдъхновението ви обземе. Не отлагайте! Писането трябва да е задача с най-висок приоритет.
  • Запазете самообладание. Иначе казано – приемайте критиката, но не ѝ позволявайте да ви обезкуражи.
  • Редактирайте безмилостно. Малкото е повече. (И двете са клишета, но също така – избягвайте клишетата).
  • Отговорете на важните въпроси: Къде? Кога? Кой? Какво? и Защо?
  • Никога не се отказвайте.

*Тези съвети са публикувани в августовския брой на сп. Книжарница.

Pages-from-Книжарница139small-e1470174554958

Откъс: „Преди катастрофата“, Ноа Хоули

Ноа Хоули е писател, сценарист и продуцент, носител на наградите „Еми”, „Златен глобус”, ПЕН, „Изборът на критиците” и „Пийбоди”. Публикувал е четири романа и е автор на сценария на пълнометражния филм „Алиби”. Създава, продуцира и ръководи сериалите на Ей Би Си „Моето поколение” и „Полицаи на ръба” и е сценарист и продуцент на хитовия сериал „Кости”. Понастоящем Хоули е изпълнителен продуцент и сценарист на многократно награждавания сериал на Еф Екс – „Фарго”.

В мъглива лятна нощ от Мартас Винярд за Ню Йорк излита частен самолет с 11 души на борда. 16 минути по-късно самолетът се разбива в океана. Кои са единствените оцелели? Как успяват да преплуват 16 километра до брега – без ясен ориентир, в мъгливия мрак, необезпокоявани от акулите? Защо се разбива самолетът?… Потопете се в трилъра на годината!

 Преди катастрофата
Ноа Хоули

НА ПИСТАТА В МАРТАС ВИНЯРД чака частен самолет със спусната стълба. Деветместен „Оспри 700 Ес Ел“, построен през 2001 година в Уичита, Канзас. Трудно е да се каже със сигурност чий е. По документи собствеността е на холандски холдинг с адрес на Кайманите, но логото на фюзелажа е на „Гълуинг eър“. Капитанът Джеймс Мелъди е англичанин. Чарли Буш, вторият пилот, е от Одеса, Тексас. Стюардесата Ема Лайтнър е родена в Манхайм, Германия. Когато се омъжва за баща ѝ – лейтенант от Американските военновъздушни сили, майка ѝ е все още тийнейджърка. Местят се в Сан Диего, когато Ема е на девет. 
predi katastrofata
Всеки има свой път. Всеки прави собствен избор. Как двама души се озовават на едно и също място по едно и също време остава мистерия. Качваш се в асансьора с група непознати. Возиш се в автобуса, чакаш на опашка за тоалетната. Случва се всеки ден. Да се опиташ да планираш местата, на които ще отидеш, и хората, които ще срещнеш, би било безсмислено.
През решетките на люка отпред струи мека халогенна светлина. Изобщо не прилича на острото флуоресцентно осветление в пътническите самолети. След няколко седмици, в интервю за списание „Ню Йорк“, Скот Бъроуз ще сподели, че в първото му пътуване с частен самолет най-много го е изненадало не широкото разстояние между седалките, нито пълният бар, а това колко уютно изглеждал интериорът, сякаш при определено ниво на доходите летенето е просто друг начин да си останеш у дома.
Вечерта на острова е приятно топла – трийсет градуса, с лек вятър от югоизток. По график трябва да излетят в десет вечерта. През последните три часа над пролива е натежала гъста крайбрежна мъгла и сега плътните ѝ бели пипала бавно пълзят над осветения асфалт.
Първи пристигат семейство Бейтман с островния си рейнджровър, бащата Дейвид, майката Маги и двете им деца – Рейчъл и Джей Джей. Краят на август е и Маги и децата са прекарали на острова целия месец, докато Дейвид е летял от Ню Йорк за уикендите. Трудно му е да се измъква за повече време, макар да му се иска. Работи в развлекателния бизнес, както е модерно да се нарича телевизията сред хората около него. Римско зрелище от информация и мнения.
Дейвид е висок мъж с глас, който стряска по телефона. Когато се запознават с него, непознатите често са изненадани отголемината на дланите му. Синът му Джей Джей е заспал в колата и докато останалите се насочват към самолета, Дейвид се навежда към задната седалка и нежно повдига Джей Джей от столчето, поемайки тежестта му с една ръка. Момчето инстинктивно обвива ръце около врата на баща си, лицето му е отпуснато от съня. Топлият му дъх изпраща тръпка по гърба на Дейвид. На четири Джей Джей е достатъчно голям, за да знае, че хората умират, но твърде малък, за да осъзнава, че един ден и той ще е сред тях. Дейвид и Маги го наричат перпетуум-мобиле, защото наистина се движи без почивка по цял ден. Когато беше на три, основното му средство за общуване бе да реве като динозавър. Сега е кралят на прекъсването, с безкрайно упорство задава въпрос за всяка дума, която произнесат, докато не му отговорят, или не го помолят да млъкне.
Дейвид затваря вратата на колата с крак, тежестта на сина му за миг го изважда от равновесие. Със свободната ръка държи на ухото си телефона.
– Кажи му, че ако спомене и думичка за това – казва той тихо, за да не събуди момчето, – ще го съдим дотогава, докато му се стори, че адвокатите падат от небето като жаби.
PEN Center USA's 25th Annual Literary Awards FestivalНа петдесет и шест Дейвид е понапълнял, брадичката му е ясно изразена, а косата все още гъста. През деветдесетте се бе прочул като ръководител на политически кампании – губернатори, сенатори и един президент с два мандата, – но през 2000-та се пенсионира, за да поеме една лобистка фирма на Кей Стрийт. Две години по-късно застаряващ милиардер му предложи идеята за двайсет и четири часова новинарска телевизия. Тринайсет години и тринайсет милиарда корпоративни приходи по-късно Дейвид има кабинет с бронирани прозорци на последния етаж и достъп до фирмения самолет. Няма възможността да вижда децата си достатъчно. И двамата с Маги са на едно мнение по въпроса, въпреки че редовно се карат заради него. Тя повдига темата и той започва да се отбранява, макар вътрешно да е съгласен с нея.
Сега, на пистата, напира вятър. Все още на телефона, Дейвид поглежда към Маги и се усмихва. Радвам се, че съм тук с теб, казва усмивката. Казва: Обичам те. Но и: Знам, че отново говоря по работа, но не ми прави забележки. Казва: Важното е, че съм тук и че всички сме заедно. Усмивка извинение, в която има и парче стомана. Маги му се усмихва в отговор, но някак механично, тъжно. Истината е, че вече не може да контролира дали ще му прости. Женени са по-малко от десет години. Маги е на трийсет и шест, бивша учителка от детската градина – от онези, за които момчетата фантазират, още преди да са разбрали какво означава това – мания по женските гърди, споделяна и от бебета, и от тийнейджъри. Госпожица Маги, както я наричаха, беше весела и мила. Пристигаше всяка сутрин в шест и трийсет, за да се подготви. Оставаше до късно, за да попълва бележки и да поработи по програмата на занятията. Госпожица Маги беше двайсет и шест годишно момиче от Пиемонт, Калифорния, което обичаше да преподава. Наистина обичаше. Беше първият възрастен в живота на тези тригодишни хлапета, който изслушваше всичко, което имат да кажат, и ги караше да се чувстват големи.
Съдбата, ако решите да го наречете така, срещна Маги и Дейвид в балната зала на „Уолдорф Астория“ една четвъртъчна вечер през ранната пролет на 2005-а. Балът бе благотворително събитие за набиране на средства за образователен фонд. Маги беше там с приятел. Дейвид беше в ръководния комитет. Тя бе скромна красавица с рокля на цветя и синя боя, размазана по сгъвката на дясното коляно. Той бе опитна във флирта акула в двуреден костюм. Тя не беше най-младата там, нито дори най-красивата, но бе единствената с тебешир в чантичката; единствената, която може да направи вулкан от папие-маше и която притежава раирана шапка от кюнец като на Котарак Шапкарак, с която ходеше на работа всяка година на рождения ден на Д-р Сюс. С други думи, тя беше всичко, което Дейвид търсеше в една жена. Той се извини и направи първата крачка, разкривайки разстоянието между зъбите си с широка усмивка.
Десет години по-късно имаха две деца и къща на площад „Гейси“. Деветгодишната Рейчъл ходи в „Бреърли“ с още сто други момичета. Маги вече се е отказала от преподаването и си е вкъщи с Джей Джей, което я превръща в изключение сред жените с нейното положение – безгрижните съпруги на работохолиците милионери. Когато разхожда сина си в парка сутрин, Маги е единствената майка на площадката. Всички останали деца пристигат с произведени в Европа колички, бутани от момичета от Лонг Айлънд, които говорят по телефона. MV1
Сега, на пистата, Маги усеща ледена тръпка и се загръща по-плътно в леката си лятна жилетка. Валмата мъгла вече приличат на бавно разстилаща се морска пяна, която се носи по пистата с търпението на глетчер.
– Сигурен ли си, че е безопасно да летим с това? – пита тя гърба на съпруга си, който вече е стигнал последното стъпало и Ема Лайтнър, стюардесата в стегнат син костюм с пола, го посреща с усмивка.
– Всичко ще бъде наред, мамо – казва деветгодишната Рейчъл, която крачи зад майка си. – Не е нужно да виждат, за да управляват самолета.
– Да, знам.
– Имат си уреди.
Маги се усмихва окуражително на дъщеря си. Рейчъл носи зелената си раница – вътре са „Игрите на глада“, барбитата и айпада ѝ, и докато крачи, раницата ритмично отскача от гърба ѝ. Толкова е голяма. Макар да е едва на девет, в Рейчъл вече се забелязват черти от жената, в която ще се превърне. Професор, който търпеливо изчаква да откриеш собствената си грешка. С други думи – винаги най-умната, но без да парадира, без да се изтъква, с добро сърце и звънлив смях. Въпросът е дали това са качества, с които е родена, или качества, покълнали в резултат на това, което се бе случило. В резултат на отвличането ѝ като дете. Цялата сага бе записана в снимки и думи онлайн – архивирани новинарски кадри в ютюб, стотици човекочасове ударни репортажи, складирани във великата колективна памет от единици и нули. Миналата година един нюйоркски автор искаше да пише книга, но Дейвид тихомълком я потули. Все пак Рейчъл е още дете. Понякога, когато мисли за всичко, което можеше да се случи тогава, Маги има чувството, че сърцето ѝ ще се пръсне.
Инстинктивно поглежда назад към рейнджроувъра, където Джил говори по телефона с екипа си. Джил е тяхната сянка, едър израелец, който никога не сваля сакото си. Хората с техния стандарт наричат мъже като него домашна охрана. Сто и деветдесет сантиметра, осемдесет и шест килограма. Има причина никога да не сваля сакото си, причина, която не се обсъжда от учтивост. Това е четвъртата година на Джил със семейство Бейтман. Преди Джил беше Миша, преди Миша беше специалният отряд от строги мъже в костюми, от онези, които носят автоматични оръжия в багажника на колите си. По времето, когато бе учителка, Маги би се присмяла на подобно военно нахлуване в семейния живот. Би казала, че е проява на нарцисизъм да смяташ, че парите те превръщат в мишена за насилие. Но това бе преди юли 2008 година, преди отвличането на дъщеря ѝ и агонията на трите дни, в които я нямаше.
Рейчъл спира на стълбата на самолета, завърта се и престорено помахва към празната писта като някоя кралска особа. Носи синя вълнена жилетка над роклята, а косата ѝ е прибрана в опашка с панделка. Доказателствата за травмите, които онези три дни може да са ѝ нанесли, в повечето случаи остават скрити – страх от тесни пространства, известно стъписване около непознати мъже. Но пък Рейчъл винаги е била щастливо дете весело дяволче със закачлива усмивка, и макар да не може да разбере как, всеки ден Маги изпитва благодарност, че детето ѝ не е изгубило всичко това.
– Добър вечер, госпожо Бейтман – казва Ема, когато Маги достига последното стъпало.
– Здравейте и благодаря – отвръща автоматично тя. Изпитва странна нужда да се извинява за богатството им, не толкова това на съпруга си, колкото своето собствено, абсолютната му неправдоподобност. Доскоро бе учителка в детската градина и живееше на шестия етаж в сграда без асансьор с две подли съквартирантки. Като Пепеляшка.
– Скот пристигна ли? – пита тя.
– Не, госпожо. Вие сте първите. Извадих бутилка „Пино Гри“. Искате ли чаша?
– Не точно сега. Благодаря.
Отвътре самолетът е образец на ненатрапчив лукс – контурни стени, обточени с лъскави дървени панели. Седалките са от сива кожа, разположени по двойки една срещу друга, сякаш за да намекнат, че полетът ще е по-приятен в компания. В кабината цари изискана тишина, като в президентска библиотека.
Макар да е летяла с него много пъти, Маги все още не може да свикне с подобна привилегия. Цял самолет само за тях. Дейвид поставя сина им на седалката и го завива с одеяло. Вече води нов разговор, този път очевидно сериозен. Маги познава по мрачната извивка на устните му. Под него момчето се завърта в седалката, но не се събужда.
Рейчъл отива до кокпита, за да разговаря с пилотите. Прави го където и да е – намира главния във всяка ситуация и започва да го върти на шиш за информация. Маги забелязва Джил до вратата на пилотската кабина, държи момичето под око. Освен пистолет носи електрошокова палка и пластмасови белезници. Той е най-мълчаливият мъж, когото Маги е срещала.
С телефон, залепен за ухото, Дейвид леко я стиска за рамото.
– Радваш ли се, че се прибираме? – пита, закривайки слушалката с ръце.
– Донякъде – отвръща тя. – Тук е толкова хубаво.
– Можеш да останеш. Вярно е, че ни предстои онова през уикенда, но иначе защо не?
– Не – отвръща тя. – Децата започват училище, а и аз имам среща с борда на музея в четвъртък.
Усмихва му се.
– Не спах много добре – допълва. – Просто съм изморена.
Погледът на Дейвид се спира на нещо зад Маги и той се намръщва.
Маги се обръща. На последното стъпало са застанали Бен и Сара Киплинг. Богата двойка, по-скоро приятели на Дейвид, отколкото нейни. Въпреки това Сара изписква, когато вижда Маги.
– Миличка! – възкликва тя и широко разтваря ръце. Сара прегръща Маги, докато стюардесата стои неловко между тях с поднос питиета.
– Скъпа! Роклята ти е прекрасна – казва Сара. Бен се провира покрай жена си и поздравява Дейвид с енергично ръкостискане. Той е партньор в една от четирите най-големи фирми на Уолстрийт, синеока акула в шита по поръчка синя риза и къси бели панталони с колан.
– Гледа ли шибания мач?! – пита той. – Как не успя да хване тази топка?
– Изобщо не ми го напомняй – отвръща Дейвид.
– Даже аз бих я хванал, а аз съм известен с двете си леви ръце.
Двамата стоят един срещу друг в някаква имитация на перчене, два едри елена, сплели рога просто заради удоволствието от битката.
– Загуби я на косъм – казва Дейвид и после усеща, че телефонът му вибрира. Поглежда го, намръщва се и започва да пише отговор. Бен бързо надзърта през рамото му, изражението му добива сериозен вид. Жените са заети да бъбрят. Той се навежда по-близо.
– Трябва да поговорим, приятелю.
Дейвид му маха да се отдалечи, все още пишейки.
– Не сега.
– Звънях ти – започва Киплинг.
Кани се да продължи, но Ема се приближава с питиетата.
– „Гленливет“ с лед, ако не греша – казва тя и подава чаша на Бен.
– Ти си кукличка – отвръща Бен и поглъща половината скоч на една глътка.
– За мен само вода – казва Дейвид, докато тя повдига чаша водка от подноса.
– Разбира се – усмихва се Ема, – връщам се след секунда.
На няколко метра от тях Сара Киплинг вече е изчерпала темите за общи приказки. Леко стиска ръката на Маги.
– Как си? – пита тя, сериозно и за втори път.
– Добре съм, наистина – казва Маги. – Просто… пътуването, нали знаеш. Ще съм щастлива, когато се приберем.
– Знам. Обичам плажа, но ако трябва да съм честна – доскучава ми. Колко залеза можеш да изгледаш, без да ти се прииска… знам ли – да отскочиш до „Барнис“?
Маги нервно поглежда към отворената врата на самолета и Сара улавя погледа ѝ.
– Чакаш ли някого?
– Не, тоест, мисля, че ще сме с един повече, но…
Дъщеря ѝ я спасява от необходимостта да продължи.
– Мамо! – казва Рейчъл от седалката си. – Не забравяй, че утре е партито на Тамара и трябва да ѝ купим подарък.
– Добре – отвръща разсеяно Маги. – Ще отидем до „Драгънфлай“ сутринта.
Поглеждайки зад дъщеря си, Маги вижда Дейвид и Бен наведени един към друг. Дейвид не изглежда щастлив. Би могла да го попита какво става, но напоследък съпругът ѝ е толкова далечен, че последното, което иска, е скандал.
Стюардесата минава край нея и подава на Дейвид водата.
– Лайм? – пита го тя.
Той поклаща глава. Бен нервно потърква плешивината си. Поглежда към кокпита.
– Чакаме ли някого? – казва после. – Хайде да тръгваме.
– Още един човек – казва Ема и поглежда в папката си. – Скот Бъроуз.
Бен поглежда към Дейвид.
– Кой?
Дейвид повдига рамене.
– Приятел на Маги – отвръща.
– Не ми е приятел – дочула разговора, се намесва Маги. – Тоест, децата го познават. Срещнахме го тази сутрин на пазара. Каза, че се налага да отиде до Ню Йорк, затова го поканих с нас. Мисля, че е художник.
Тя поглежда съпруга си:
– Показах ти някои от картините му.
Дейвид проверява часовника.
– Каза му десет часа, нали? – пита.
Тя кимва.
– Е – казва той, докато сяда. – Още пет минути и ще му се наложи да хване ферибота като всички останали.
През кръглия прозорец Маги вижда капитана, който стои на пистата и проверява крилото. Вглежда се в гладкия алуминий и после бавно се насочва към самолета. Зад нея Джей Джей се завърта насън с отворена уста. Маги оправя одеялото му и го целува по челото. Винаги изглежда толкова тревожен насън, мисли си тя. През задната седалка се вижда как капитанът се качва в самолета. Идва да ги поздрави – мъж с височината на футболен защитник и осанка на военен.
– Господа – казва, – дами. Добре дошли. Полетът би трябвало да е кратък. Има лек вятър, но иначе ще бъде спокойно пътуване.
– Видях ви отвън – казва Маги.
– Рутинна проверка – отвръща ѝ той. – Правя я преди всеки полет. Самолетът изглежда добре.
– А мъглата? – пита Маги.
Дъщеря ѝ прави физиономия.
– Мъглата не е фактор при модерни машини като тази – обяснява пилотът. – Стотина метра над морското равнище и ще я отминем.
– Тогава ще похапна от това сирене – казва Бен. – Да пуснем ли малко музика? Или телевизора? Мисля, че „Ред Сокс“ играят срещу „Уайт Сокс“.
Ема отива да пусне мача на бордовата видеосистема и в следващите няколко минути всички се подготвят за път, като се настаняват по седалките и прибират вещите си. Отпред пилотите проверяват инструментите преди излитане.
Телефонът на Дейвид отново вибрира. Той го проверява и прави гримаса.
– Добре – казва после, изнервен. – Мисля, че отпуснахме достатъчно време на художника.
Той кимва към Ема, която отива да затвори вратата. Сякаш по телепатия в кокпита пилотът пали двигателя. Предната врата е почти затворена, когато чуват мъжки глас:
– Чакайте! 1946168_ca_0824_conversation_noah_hawley_MAM
Самолетът леко се раздрусва, докато последният пътник се качва по платформата. Маги усеща, че неволно се изчервява, в стомаха ѝ започва да барабани очакване. И ето го – Скот Бъроуз, около четирийсет и пет годишен, зачервен и леко задъхан. Косата му е рошава и е започнала да посивява, но лицето му изглежда гладко. По белите му кецове има засъхнали петна боя, мръснобяло и светлосиньо. На рамото му е преметнат тъмнозелен сак. В излъчването му все още се усеща полъх на младост, но линиите около очите му са дълбоки и изстрадани.
– Съжалявам – казва той. – Таксито не дойде цяла вечност и се наложи да взема автобус.
– Е, успяхте – казва Дейвид и кимва на втория пилот да затвори вратата. – Това е важното.
– Може ли да взема чантата ви, господине? – обръща се към него Ема.
– Какво? – за момент Скот е стреснат от безшумното ѝ приближаване. – Не, няма нужда.
Тя му посочва празна седалка. Докато отива натам, той оглежда интериора.
– Доста добре – казва.
– Бен Киплинг – Бен се надига, за да подаде ръка на Скот.
– Скот Бъроуз.
Вижда Маги.
– Здравей! – казва ѝ с широка топла усмивка. – Още веднъж благодаря.
Маги му се усмихва леко изчервена.
– Няма за какво – отвръща. – Имахме място.
Скот се настанява на седалката до Сара. Още преди да успее да си закопчае колана, Ема му подава чаша вино.
– О! – казва той. – Не, благодаря. Аз не… Може би чаша вода?
Ема се усмихва и се отдалечава.
Скот поглежда към Сара:
– Човек лесно свиква с това, нали?
– Абсолютната истина – казва Киплинг.
Двигателите започват да реват и Маги усеща как самолетът се движи. През тонколоните се понася гласът на капитан Мелъди.
– Дами и господа, моля, подгответе се за излитане – казва той.
Маги поглежда към децата си. Рейчъл е седнала с крак подвит под нея и преглежда песните в телефона си, малкият Джей Джей, свит в съня, отпуснал лице в детска забрава. Както в хиляди други случайни моменти всеки ден Маги усеща как в нея се надига порив на майчина любов, всеобхватен и отчаян. Тези деца са животът ѝ. Идентичността ѝ. Тя се пресяга, за да оправи още веднъж одеялото на сина си, и докато го прави, настъпва онзи момент на безтегловност, когато колесниците на самолета се отделят от земята. Този акт на невъзможна надежда, това рутинно опровергаване на физичните закони, които държат човешките същества долу, едновременно я вдъхновява и ужасява. Летят. Те летят. И докато се издигат през бялата мъгла, докато разговарят и се смеят, озвучавани от певците на петдесетте и белия шум от най-дългото батиране в историята, никой от тях няма идея, че след шестнайсет минути самолетът им ще се разбие в океана.