Падам си по книга, дето, след като си я прочел, ти се ще авторът, който я е написал, да ти е страшно близък приятел, та да можеш да го повикаш по телефона, когато ти се поиска.

„Спасителят в ръжта“

Дали през 1951 Дж. Д. Селинджър, авторът на горния цитат и на си е представял, че днес всеки може не просто да отвори телефона си и да се свърже с автора на книга, по която страшно си пада, но има голяма вероятност въпросният автор да му отговори?

Днес ние, читателите, имаме възможност да следим любимите си автори по най-различни начини. Научаваме за новите им книги от Goodreads и Amazon, абонираме се за видеата им в YouTube, водим политически дискусии с тях в Twitter, подкрепяме каузите им във Facebook и надникваме в живота им през Instagram.

Либи Пейдж например разказва за писането и плуването в акаунта си @libbypagewrites. Младата авторка на „Басейнът“ често споделя снимки от личния си живот с хората, които са заобичали книгата й (която горещо препоръчваме). Например този плейлист с песни за плуване от любимо списание:

My kind of playlist… via one of my favourite magazines, @simplethingsmag

A post shared by Libby Page (@libbypagewrites) on Jul 23, 2018 at 6:41am PDT

И понеже обичаме музиката, но повече обичаме книгите, събрахме песните от списъка в един плейлист. Така ще имате нещо за слушане, докато четете „Басейнът“. Романът на Либи Пейдж завладя сърцата на читателите от всички възрасти с историята на едно необичайно приятелство. Топла като прегръдка това е книга за любовта и загубата, за общността и промените, за порастването и остаряването.

И за плуването, разбира се.
Понякога, за да изплуваме, трябва да се гмурнем надълбоко.

„Басейнът“  разказва истинската история на открит басейн в лондонския квартал Брикстън. Героите на романа са измислени, но мястото съществува и днес, запазвайки късче от историята и придавайки винтидж блясък на все по-проспериращия квартал.

На осемдесет и шест Розмари е жизнена, духовита и се наслаждава на всеки нов ден. Вече седем десетилетия утрото й започва с плуване в открития басейн „Брокуел” – мястото, където се е влюбила за пръв и последен път, където е намерила многобройни приятели и е преодоляла всевъзможни трудности. Сега, когато плувната база може да затвори врати завинаги, възрастната жена трябва да потърси в себе си силата и куража да я защити. На помощ изненадващо се притичва младо момиче, което моли Розмари за интервю…

– Осъзнахме значимостта на старата библиотека едва след като тя затвори врати и я изгубихме. Мястото носеше познание и беше център на нашата общност. Същото е и с басейна. Всички го приемаме за даденост и точно затова е толкова важен за нас. Разчитаме да бъде част от живота ни. Можеш да отидеш там, за да прекараш малко време насаме със себе си, независимо каква е причината да се нуждаеш от това усамотение.

Кейт е на двайсет и шест, но за разлика от повечето си познати, е напуснала родния Бристол и се е установила в Лондон, където пише кратки обяви за малък вестник. За няколко години в столицата обаче така и не е създала истински приятелства и дните й са белязани от самота и борба с депресията. Всичко се променя, когато най-сетне й възлагат да отрази истинска история. Местният плувен басейн е застрашен от затваряне и прохождащата журналистка трябва да проследи развитието на случая.

Сближаването на двете жени променя из основи както техния живот, така и този на съседите и приятелите им от квартала. Защото басейнът е биещото сърце на общността и заслужава да бъде подкрепен от плувците си.