Смятайте ме за най-големия почитател на Ашли Постън.
Карли Форчън

Животът е по-невероятен от всеки роман.
Айлийн Мериуедър – Елси, обича да се потапя в магията на „И заживели щастливо“, поне на хартия. Все пак въображаемите мъже никога не биха те изоставили пред олтара, нали? Чувства се в безопасност в измислените истории. Чувства се у дома в книгите. Затова е твърдо решена да стигне до годишната среща на читателския си клуб – има нужда от добри приятели, евтино вино и грандиозни романтични жестове. Но когато колата й неочаквано се поврежда, Елси се озовава в старомодно градче, което изглежда като излязло от романтичен роман…
Защото е.
Няма как това място да съществува в реалността. И все пак Елси е тук, в Елоратон, в града от любимата й  романтична поредица, където медените бонбони са винаги сладки, бургерите в местния бар са винаги леко прегорени, а дъждът винаги идва следобед. Градчето е съвършено – замръзнало завинаги в недовършената последна история на своята авторка. Именно затова е попаднала тук, мисли си Елси, за да помогне на Елоратон да стигне до финалната страница.
Би трябвало да е лесно, стига да не беше един от героите, който някак не пасва в сюжета – намръщен собственик на книжарница с ментовозелени очи, дразнещо сексапилна уста и безупречен литературен вкус. Той не иска тя да завърши книгата и това може да се окаже проблем. Защото Елси има сериозни подозрения, че щастливият край за Елоратон е пряко свързан с нейното собствено „и заживели щастливо“.

„Емоционален и нежен.“
Б. К. Борисън