Блог на СофтПрес

Откъс: „Тайна с дъх на парфюм“ от Фиона Макинтош

Нова история от автора на „Кутия шоколад“ – опияняващ празник за сетивата, страстна и драматична история за дълг, измама и желание . 

1 август 1914 г. Европа е потопена в хаос. Франция е на ръба на война. Но в Грас, парфюмерийната столица на страната, предстои сватбата на десетилетието.

Никой не пита независимата и талантлива Фльорет дали иска да се омъжи за избухливия и властен Еймъри дьо Ласе. Като единствена дъщеря на уважаваната парфюмерийна династия Дьолакроа тя е длъжна да приеме уредения съюз. Бракът с най-големия производител на парфюми в Южна Франция е неизбежен и като че ли само камбаните на местната катедрала са на нейна страна. Техният звън оповестява началото на войната и заминаването на омразния й нов съпруг за фронта.

Скоро младата жена получава закъсняло писмо от Себастиен дьо Ласе. По-малкият брат на Еймъри никога не е стъпвал в града, но горещо настоява сватбата да се отмени. Ужасна тайна е надвиснала над двете изтъкнати фамилии и заплашва да съсипе както името, така и парфюмерийните им империи. Докато Себастиен и Фльорет търсят начин да спасят семействата си от позор, помежду им започват да прехвърчат забранени искри…

 

 

 

Всички знаехме, че това е богатството на областта. Беше главният месец в годината; моментът, в който правехме парите. Като изключим май – времето на розите, август бе от изключително значение. Затова бях настояла да загърбим страховете за мъжете си и да покажем, че можем да се справим с беритбата с работниците, с които разполагаме. Тази работа така или иначе се вършеше главно от жени, надзиравани от мъже, ето защо бях уверена, че можем да сполучим с реколтата за 1914 година и да накараме мъжете да се гордеят с нас.

Нямах намерение да продавам помадата, както двете ни семейства бяха правили години наред. Бяхме във война и дори не знаех как да започна подобни преговори. Възнамерявах да измия мазнината и да извлека ароматните молекули в алкохол, който след това нашите химици да изпарят, за да ни осигурят завидно количество жасминов абсолют. Тази вискозна жълтеникава течност е въплътеният дух на най-ароматното нощно цвете. Тя пренася деликатното му ухание напред във времето.

– Чудесна работа, дами. Продължавайте!

Изрекох думите ентусиазирано и работничките в един глас ми пожелаха довиждане. Всички полагахме усилия да сме ведри, независимо от липсата на мъже около нас, но мисълта, че  нашите граници вероятно вече се чува стрелба, се спотайваше като тъмна сянка в ъгъла. Заплашваше да се промъкне на светло и да наложи присъствието си в момента, в който се осмелим да се зарадваме на най-щастливото време от годината.

Напуснах зоната за екстракция и погледът ми попадна отново върху планините от роснижасминови венчелистчета в отсрещната страна на халето. Подействаха ми успокояващо съссвоята хладина. Започнах изчисления наум и се изненадах отчислата. За всяка унция абсолют са необходими четвърт милион цветчета, значи бяха нужни около пет милиона или повече,за да се постигне количество, заслужаващо продажба. Чакаха ни стотици и стотици работни часове бране. Изумително!

Поне половината от полетата на Грас бяха покрити с жасмин, можехме ли да оберем този плашещ брой цветове с наличната женска работна ръка? Нашите семейства никога преди не се бяха изправяли пред такъв проблем. На мен самата не ми се бе налагало да мисля за набирането на работници преди, тъй като Анри отговаряше за това от много години. Ала намирането на работна ръка не бе представлявало трудност досега, защото в беритбата по традиция се включваше не само цялото население на Грас, но обикновено имаше и приток на временни работници. Идваха пътуващи надничари, мъже и жени от различни провинции, дори от Испания и Италия. С тревожно чувство си отбелязах да поискам среща с градския съвет – е, поне с тези, които бяха останали, – за да обсъдим официално проблема, с който скоро щяхме да се сблъскаме. За да задържим икономиката на Грас на крака, в работата трябваше да се включат всички жени, млади и стари.

Излязох от главния склад, потънала в аромата на цветовете. Определено бе по-зелен тази година, усещах го, но все пак богатството бе съхранено и постигаше онова замайващо главата усещане, така характерно за „краля на уханията“, както го наричаше Феликс. Усмихнах се, като си спомних, че близнакът ми описваше розата като жена, а жасмина като мъж. Сега долавях в нашия жасмин една особено изящна сладост. И опитът, и въображението ми подсказваха, че дори миниатюрно количество от нея би издигнало красотата на парфюма на ново, по-висше ниво. Това бе моето умение, моята божествена дарба. Цветята имат някъде между петнайсет и няколкостотин индивидуални компонента. Долових няколко, докато вървях към лабораторията на Дьо Ласе. Разпознах кайсиева нотка, смекчила леко тревистия нюанс, който тази година бе по-силен според мен. Той оспорваше традиционния начин, по който мислехме за нашия жасмин. „Когато го използвам, ще трябва да балансирам тази свежест, ако искам да запазя среднощната чувственост“ – казах си. Татко винаги бе използвал жасмина за екзотични ухания, за да отдаде почит на произхода му, и един от любимите ми парфюми бе сред най-ранните, създадени от него. Беше го направил като сватбен подарък за майка ми – опияняваща смес от сандалово дърво с ванилови нотки, канела и кедър. Между тях се провираше жасмин, който ги свързваше като ефирна, невидима панделка и превръщаше отделните части в едно цяло.

Беше великолепен вечерен аромат, наречен „Безсмъртие“. Днес си бях капнала капчица от него в чест на жасминовата беритба и на татко… а и за да си спомня мама в този момент на пръснати семейства и размирици. По стар навик помирисах свивката на ръката си, за да се отърва от всички други мисли за мириси, а след това и китката си. Когато вдъхнах уханието, в ума ми се появи благородното лице на татко, а присъствието на майка ми веднага стана съвсем осезаемо. Сякаш духът j бе слязъл в пулса ми и тя стоеше пред мен сега. Не можех да я видя или чуя в ума си, както виждах и чувах татко, но тя все пак присъстваше. Това е силата на мириса – той може да пренесе човек навсякъде. Когато се намесят ароматите, минало и настояще се размиват. Сепнах се изненадано, когато внезапно се озовах в детството си и усетих отново онова знойно ухание, което живееше в душата ми.

Именно в този миг разбрах какво трябва да постигна. Беше задача, която си поставих сама… мечта, цел, вдъхновяващ крайъгълен камък, който щеше да разчисти пътя към бъдещето ми

„Тайна с дъх на парфюм“ излиза на 23 февруари. Поръчай предварително тук.
Превод
 Росица Тодорова, корица Радослав Донев