Миналата седмица в нашия Instagram профил стартирахме рубриката „Психолозите за „Социопат“, в която даваме думата на специалисти, прочели книгата на д-р Патрик Гагни.

Какво би казал един психолог, ако прочете книгата на д-р Патрик Гагни „Социопат“? Ще я намери ли за любопитна? Или ще открие съвсем различен ъгъл на четене през своята професионална перспектива? Ще остане ли доволен от прочетеното? Ще я сметне ли за коректно и достоверно написана?

Ние решихме да не гадаем, а директно да задоволим това любопитство.

Днес ви представяме мнението на Емил Бонев – клиничен психолог със собствена практика в София. Той е сертифициран консултант по когнитивно-поведенческа терапия, хипнотерапевт и заместник-председател на Българското общество по схема терапия. Работи и с EMDR под супервизия като част от настоящото си сертификационно обучение.

Какво впечатление му направи „Социопат“ и как я оценява през погледа на своята практика? Отговорите ще откриете в ревюто му.

А ако все още не сте прочели книгата, можете да я вземете с 10% намаление от нашия сайт тук: https://www.soft-press.com/book/2084/

„Автобиографичната книга на д-р Патрик Гагни „Социопат“ е уникално преживяване, в което почти всеки може да намери нещо за себе си.“

Като увлекателно и достъпно четиво, но и книга със специфична насоченост, тя може да бъде ценна както за обикновения читател, така и за хора с проблеми от спектъра на антисоциалното личностно разстройство – независимо дали покриват диагностичните критерии, или не – и за професионалистите в сферата на психичното здраве.

Книгата проследява живота на д-р Гагни през значими събития от най-ранна до зряла възраст и достига до периода, в който тя взема решението да напише тази история. Това е искрена изповед за непрестанната борба, която води един социопат в общество, което трудно толерира слабата чувствителност към социалната среда и несъобразяването със социалните норми.

Това е и рядък прозорец към един когнитивен и емоционален свят, чужд за нас – родените и израснали без белега на антисоциалното личностно разстройство, в чийто спектър, според д-р Гагни, се намира социопатията. Същевременно книгата разказва историята на свързването на един социопат със самия себе си и на приемането, през което е необходимо да премине, за да изгради функционален живот и значими социални връзки.

За обикновения читател „Социопат“ е страхотно преживяване, защото е интересна и написана по изключително увлекателен начин – страниците просто преливат една в друга и без усилие потапят читателя в света на авторката. Книгата може да отвори очите ни към един коренно различен преживелищен свят – сравнително беден на социални емоции, но наситен с апатия и с тревога в отговор както на самата апатия, така и на нейната неприемливост.

Книгата е ценна и за хората, които разпознават у себе си черти или прояви, свързани с изследваното личностно разстройство. Тя би могла да служи като своеобразен компас за това как човек може да приеме себе си, да надрасне ограниченията на разстройството и да промени деструктивните поведенчески модели, чрез които се опитва да се справя с напрежението и тревожността.

Всичко това прави книгата особено ценна и за клиницистите, работещи в сферата на психичното здраве. Тя помага – и по личен, и по клиничен начин – за по-доброто разбиране на социопатията. Обръща внимание на редица диагностични трудности и на разграничаването между психопатия и социопатия. Тук е моментът да призная, че самият аз дълго време ги приемах по-скоро като два различни жаргонни термина за „антисоциално личностно разстройство“.

Д-р Гагни обръща внимание и на ограничения опит в терапевтичните подходи към това разстройство, както и на произтичащата от това липса на специалисти, които са не само квалифицирани, но и психически подготвени да работят с него. Тя описва един различен, но съвсем не лишен от емоции свят. В последните страници книгата дава и известен поглед към начина, по който д-р Гагни работи с комбинация от психодинамична, рационално-емоционално-поведенческа и когнитивно-поведенческа терапия – индивидуално и в двойка – по пътя към приемането и промяната на самата себе си.

В заключение, разказът е едновременно увлекателен и ценен. Той представя история на продължителна емоционална и поведенческа борба и по категоричен начин свързва възможността за промяна с приемането на самия себе си.