За мен беше от огромен интерес да взема в ръцете си и да прочета книгата Трифена на Костадина Костова. От една страна, това е текст, посветен на проблематика, с която самата аз от години се занимавам: последната тракийска династия, женските фигури, които вплитат историята на Древна Тракия в мрежата на Римската империя, заявявайки влиянието си и вписвайки наследството си в ключови точки на античния свят, разположени по крайбрежието на Черно море. От друга, книгата показва интереса на един млад човек към неособено популярен период от историята на Тракийското царство, поставен в контекста на събитията в имперския свят, представяйки собствен прочит и личен любопитен поглед върху един отрязък от него.

Тъй като става дума за роман, който в клишето на жанровото определение е исторически, бих искала да изкажа мнението си като историк. Всяко едно историческо изследване, независимо от качествата на изследователя, е ограничено в рамките на достъпните източници, които са основа на проучването. В резултат най-често текстовете са монохромни, поради което са трудно достъпни и безинтересни за широката публика, та дори и за любознателния читател. В ранните изследователски трудове авторите много често и с лекота са преодолявали границите на суроватаметодология, запълвайки липсващата информация с полета на въображението си, създавайки паралелни исторически факти. Някои от тези изследователи са така авторитетни, че техните постулати оставят дълбоки следи, възприемани безкритично оттогава и трудни за преодолявани и до днес. След края на 19. и първото десетилетие на 20. в. ситуацията коренно се променя, за да възвърне авторитета на историческото изследване, но пък го лишава от онази художественост, която го е правела любопитно и достъпно.

Костадина Костова е написала роман, който, макар и посветен на историческа проблематика, я освобождава от отговорността за робуване на историчността и ѝ предоставя възможността красиво, с въображение да запълни липсващите фрагменти от пъзела на слабо осветления от античните извори период. Със сигурност мога да кажа, че е успяла да придаде колорит и пластичност на историята, да изгради запомнящи се персонажи – исторически и фиктивни, да разгърне полифонична сюжетна линия, с която да ни въведе и преведе през вихъра на събитията, и да ни накара да се потопим в изживяването.

Не мога да се въздържа да не изкажа изненадата си от изграждането на два от второстепенните персонажи в огромната галерия от образи и възхищението си, тъй като ме се струва, че именно те показват дарбата на автора. Това са две исторически личности: Тигран V, внукът на Ирод Велики и назначеният от император Август за цар на Армения, и Емилия Лепида, произхождаща от славния род на Емилиите, правнучка на Помпей Велики, съдена и обвинена в множество престъпления под натиска на самия император Тиберий. Костадина очертава отчетливо фигурата на Тигран V и го вплита в повествователната нишка още в самото начало, като успява да придаде на сервилния блед исторически образ колорит, да внуши симпатия и дори емпатия към него, а по-късно, с израстването на главната ѝ героиня, да го раздроби на парчета и да го върне в историческата му рамка. Емилия Лепида, моделирана през диалога с Антония Трифена почти в самия край на книгата – образ цветен, изпъстрен с хитроумни реплики и тънко чувство за хумор, допълвайки този, достигнал до нас през двама антични автори – Тацит и Светоний, изглежда достоверно и ни кара да повярваме в нея. Именно тези два персонажа – така тънко и умело представени – ме убедиха в таланта на Костадина.

С романа си „Трифена“  Костадина Костова ни повежда на едно дълго пътуване, в което са вплетени исторически факти, предадени с богато въображение, исторически фигури, обрисувани колоритно. През цялото време ни съпровожда завладяващото лично преживяване на авторката, изминала пътя на собственото си знание заедно със своите герои и най-вече героини – силни жени, управлявали и използвали властта си, за да намерят достойни места за своите наследници, оставили дири в историята, а спомен за главната героиня Антония Трифена вероятно е запазен в Деянията на Павел и Текла – литературен паметник (след края на 2. в.), хвърлящ светлина върху характера на ранното християнство в Мала Азия. Костадина ни съпровожда по пътя, за да го извървисамата тя и да го завърши блестящо – с края на една епоха, епохата на император Август.

Желая на добър час на „Трифена“, както и на Костадина Костова по пътя към следваща книга!

Д-р Ружа Попова от Института за балканистика с Център по тракология при БАН