Препрочитаме любими откъси от „Разследванията на инспектор Гамаш“ с Бележките на Луиз Пени. В „Час за разплата“ жителите на Трите бора намират старинна карта в стената на бистрото и я подаряват на Арман Гамаш по случай назначаването му като като командир на Академията на Sûreté. Никой не подозира, че този подарък ще се окаже една от уликите в разследването на  жестоко престъпление. Един от преподавателите в полицейската академия е убит, а по оръжието на убийството са открити отпечатъци на Гамаш. Както и копие на същата старинна карта…

Стр. 39

Льодюк помръдна лявата си ръка така, че с китката докос­на приклада на пистолета през сакото. В същото време вдигна десница и се здрависа с Гамаш. Задържа ръката и погледа му. Бяха твърди и в тях нямаше нито гняв, нито провокация. А това, разбра Льодюк, бе много по-заплашително от каква­то и да било показност на сила.

Бележка от Луиз

Наистина ми допадна идеята да откъсна Гамаш от обичайната му месторабота и да го пратя в Академията. Нима някой би могъл да се справи по-добре с бъркотията от човек, който по природа е учител? За щастие, по време на образованието си се натъкнах на неколцина учители и професори, които бяха внимателни и търпеливи. Които виждаха общата картина, човека във всичките му измерения. Натъкнах се и на няколко побойници, което беше също толкова образователно.

2

Стр. 44

– Ще ми се да беше планина. В тях поне има нещо величест­вено. Когато покориш някой връх, тържествуваш. А Академи­ята на Sûreté повече прилича на огромна яма, пълна с merde. И аз паднах в нея.

– Паднахте ли, patron? Доколкото си спомням, скочихте.

Бележка от Луиз

Ха… беше много забавно да пиша за Гамаш в Академията. Да го виждам в академична среда. В обкръжението на студенти, част от които не са се приспособили достатъчно. И да се налага да ръководи преподавателите с твърда ръка. Гамаш смята, че знае в какво е „скочил“, както се изразява Бовоар. В действителност обаче няма ни най-малка представа. Ще ми се да кажа, че съм знаела какво точно ще направи, как ще се справи със ситуацията, когато разбере. Но истината е, че не знаех. Познавах единствено характера му, но просто исках да видя… на този етап от поредицата, макар да познавам героите (всъщност ги възприемам като хора, а не като герои), все още се изненадвам. Исках да видя какво ще стане, щом осъзнае в каква точно помия се е забъркал. И какво ще предприеме, след като това се случи. Думата „помия“ не е достатъчна, за да опише плачевното състояние на полицейската академия.

3

Стр. 55

Да, колкото и весел да беше снежният човек, сигурно в сър­цето му имаше и притеснение. Същото се отнасяше за рисун­ката. Или картата. Или каквото и да бе онова, което бяха наме­рили в стената.

Любов и тревога. Вървяха ръка за ръка. Спътници.

Бележка от Луиз

Не знам за вас, но аз се тревожа за хората, които обичам. Постоянно. Не на повърхността, а по-скоро като шум на заден фон. От време на време ме жегва и никога не изчезна напълно. Цената на любовта и грижовността. Картата в стената прелива от тези неща. Любов и тревога. Жизнерадостният снежен човек на картата въпреки всичко знае, че слънцето ще изгрее. Пролетта ще настъпи. Габри и Оливие откриват в стената на бистрото карта към дома. И който я притежава, знае, че може да се върна. На място, където ще е в безопасност. И където ще може да забрави, макар и за кратко, ужасите на външния свят.

4

Стр. 71

Стихосбирката се бе озовала при останалите книги, скрити под леглото. Учебници по латински и гръцки. Сборници с пое­зия и философски трактати. Сама изучаваше мъртвите езици и наизустяваше стихотворения. Насред гнусотията. Заглушава­ше скърцането на креватите под съвкупяващите се тела, мър­моренето, крясъците и виковете на съседите. Шума от водата в тоалетните, ругатните и вонята.

Поезията изтриваше всичко това.

Бележка от Луиз

Мисля, че всички се вкопчваме в нещо, когато работата загрубее. Молитви. Песни. Мантри. В моя случай става дума за комбинация от молитви и поезия. И двете ме успокояват. Помагат ми да се съсредоточа. Исках да опиша Амелия като душа, която е изгубила посоката, но не и себе си. Тя все още търси своя път. Пътя към „дома“. Любимите й книги, любимите й произведения са нещо като компас. Освен това исках да е самоука. Човек, който се придържа към красотата, който не се поддава на отчаянието около себе си. И все пак е цинична, саморазрушителна, гневна, огорчена. Но е и човек, който поема подадената му ръка. Такъв човек си струва да бъде взет под внимание, както Гамаш си дава сметка.

5

Стр. 200

Макар и за кратко селото го бе накарало да забрави ужасна­та случка. Запита се дали да забравяш, макар и за кратко, е дар, или проклятие.

Бележка от Луиз

Трите бора винаги ще бъде убежище за Гамаш. За всички жители. Не от болката, защото тя е неизменна част от човешкия живот, а малцина са по-човечни от Гамаш. По-скоро убежище от отчаянието, защото колкото и да се влоши положението, жителите знаят, че не са сами. В това се крие разковничето, нали? Да имат кътче, където са в мир със себе си. Спокойно кътче, обляно от ярките лъчи на слънцето. Дори да е за кратко. Преди да се върнат в окопите на живота. Те обаче носят и Трите бора в сърцата си. Както и аз. Както и ти.