Принцеса Розета
Имало едно време един крал и една кралица. Те имали двама синове, а кралицата родила и една дъщеря. Нарекли я Розета. Кралят и кралицата били много щастливи. Те поканили в двореца феите орисници, които дарили малката принцеса с добродетели и достойнства – да бъде красива, умна, работлива и добросърдечна. Една от феите била обидена на краля, че я поканил последна на празненството, и затова предрекла:
– Братята на принцесата ще понесат много страдания заради нея и може да загубят дори живота си!
Кралят се разгневил, но кралицата го помолила:
– Кралю, направи така, че децата ни да избегнат това проклятие!
Той отишъл за съвет при един стар отшелник, който живеел в гората и бил много мъдър. След като кралят му разказал за проклятието на една от феите, отшелникът го посъветвал:
– Трябва да затвориш принцесата в някоя кула далече от хората. Тя не трябва да излиза никога оттам!
На другия ден кралят заповядал да бъде построена висока кула и когато тя била готова, отвели малката принцеса Розета и я затворили там.
Минали години. Кралят и кралицата остарели и един по един си отишли от този свят. Двамата братя решили да доведат принцеса Розета в кралския дворец. Те не очаквали да им се случи нищо лошо, защото никой не им бил казал защо сестра им е трябвало да живее затворена в кулата. Двамата така обичали сестра си, че изпълнявали всичките й желания. Принцеса Розета се радвала на всичко, което виждала наоколо, но била най-щастлива в градината на двореца.
– Колко е красиво! – възхищавала се тя. – Никога не съм виждала такива чудни цветя!
Братята й подарили едно кученце и принцесата по цял ден си играела с него. Един ден кученцето се затичало напред и когато принцеса Розета го настигнала, видяла сред цветята един паун с разкошни разноцветни пера. Тя не можела да откъсне очи от него. Принцесата така го харесала, че помолила братята си да намерят краля на пауните, защото най-голямото й желание било да се омъжи за него. Те не можели да й откажат нищо, затова тръгнали по света да търсят кралството на пауните. Дълго обикаляли и най-сетне го намерили.В това кралство короната на краля и дрехите на всичките му поданици били украсени с паунови пера. Братята на принцеса Розета носели неин портрет и когато го видял, кралят на пауните казал:
– Никога не съм виждал толкова красива принцеса! С радост ще се оженя за нея!
Той поканил братята й да му гостуват, а те изпратили пратеник, който да я доведе в кралството на пауните.
Принцеса Розета взела най-хубавите си дрехи и любимото си кученце и придружена от една придворна дама, се качила на един кораб, за да пристигне по-бързо. Няколко дни плавали спокойно, но една вечер придворната дама бутнала принцесата в бурното море. Кученцето й скочило след нея във водата. Придворната дама се преоблякла в дрехите на принцеса Розета и когато пристигнали в кралството на пауните, отишла при краля и казала:
– Аз съм принцеса Розета и пристигнах тук, за да се омъжа за теб!
Придворната дама по нищо не приличала на принцесата от портрета. Затова кралят решил, че братята са го излъгали и ги затворил в тъмницата.
През това време един беден старец спасил принцеса Розета и кученцето и ги приютил в къщичката си, която била близо до кралския дворец. Всяка вечер кученцето се промъквало в кухнята на двореца и вземало оттам храна. Една вечер кралят на пауните тръгнал след него и стигнал до къщичката на бедния старец. Той видял принцеса Розета и разбрал, че придворната дама е искала да го измами. Кралят на пауните освободил братята на принцеса Розета от тъмницата, а след няколко дни отпразнували сватбата му с красивата принцеса.