ЕЗОП

Орелът и лисицата

Орелът и лисицата решили да се сприятелят и да живеят в мир и разбирателство. И за да бъде приятелството им по-силно, се разбрали да станат съседи. В гората растял един висок дъб, в чиито клони орелът си свил гнездо, а в храсталака до корените му лисицата изкопала дупка и си направила леговище. Скоро орлицата измътила орлета, а лисицата си родила лисичета. Малките орлета пърхали с криле в гнездото, а лисичетата надничали любопитно от леговището.

Един ден, когато лисицата отишла на лов, орелът видял лисичетата, които играели край дънера на дъба, спуснал се стремително надолу, сграбчил ги с острите си нокти, отнесъл ги в гнездото и там орлите ги изяли.

Лисицата много страдала, като разбрала какво се е случило. Тя проклинала хищния орел, но нямало как да му отмъсти.

Не минало много време и в гората се разразила страшна буря. Една мълния ударила върха на дъба с гнездото на орела, подпалила дървото и то изгоряло. Заедно с него изгоряло и гнездото с орлетата, които още не умеели да летят. Орелът напразно кръжал над пламъците, но нищо не можел да направи.

 

Поука: Причиняваш ли на другите злини, готви се за беди и ти.

ЛАФОНТЕН

Смахнатият продавач на мъдрост

По улиците на един град вървял някакъв смахнат човек и крещял, че продава мъдрост. Всички градски жители се втурнали към него да си купят предлаганата стока, защото всеки бил чувал, че мъдростта е нещо много ценно. Протягали ръце и давали парите си, а в замяна получавали звучна плесница и конец, дълъг към два метра. Ако някой се разсърдел, хората му се подигравали и сърдиткото или трябвало да се смее заедно с тълпата, или тихомълком да се прибере у дома с конеца и пламтяща от плесницата буза. Там той дълго разсъждавал за смисъла на глупавата случка и накрая се утешавал, че продавачът е просто луд човек с побъркан мозък, захвърлял конеца и се захващал с работата си. Но един чудак, обиден до сълзи от плесницата, отишъл при градския мъдрец и му се оплакал. Мъдрецът го изслушал и казал: „Смахнатият продавач донякъде е прав. Който иска да живее добре, трябва да заобикаля безумците отдалече, на разстояние поне два метра – колкото е дълъг конецът. Иначе ще получава плесници.“

 

Поука: по глупави идеи ако се подведеш, сред глупците ще се озовеш.

 

КРИЛОВ

Селянинът и кучето

Един заможен селянин се славел като голям скъперник. Все се чудел как да спести пари и затова веднъж решил, вместо да плаща на градинар да му полива градината, на хлебар да му пече хляб и на пазач да му пази къщата, да вземе кучето да върши всичко това. Хората пък недоумявали как така едно куче може да е и градинар, и хлебар, и пазач, но кучето било доволно, защото очаквало да му плащат тройно, а селянинът си мислел само за изгодата, затова му поверил имота си и отишъл в града на пазар. Там си купил каквото си купил, повеселил се колкото се повеселил и после се прибрал. Влязъл в двора си и що да види – зеленчуците в градината били изсъхнали и тя приличала на пустиня, хляб нямало, а къщата му била разграбена от крадци! Селянинът се хванал за главата и започнал да се кара на кучето, а то се оправдало: „Не успях да полея градината, защото трябваше да обикалям къщата да я пазя от крадци! Не успях да опазя къщата, защото трябваше да пека хляб! Не успях да опека хляб, защото трябваше да полея градината!“.

 

Поука: Който с много неща наведнъж се залавя, нищо не успява да свърши накрая.

 

Стоян Михайловски

Орелът и охлювът

Орелът кацнал на върха на едно дърво и зърнал там странно същество – малко и рогато. Царят на птиците се изненадал: „Какво ли е това създание?“. После го познал: „О, охлюв! Природата си е играла, като те е създала, дори черупка ти е дала. Кажи ми как дребно и слабо творение като теб стигна толкова високо?“. Охлювът отговорил: „С пълзене!“.

 

Поука: Някои постигат целите си със сила и умение, а други – с труд и търпение.

Бухалът и светулката

В нощните тъми светулката, блестяща и лъчезарна, летяла над полските треви. Бухалът, най-яростният враг на светлината, я зърнал, подгонил светещата мушица и я уловил. Тя попитала: „Защо? Не съм ти сторила злина!“. Бухалът отговорил: „Пречиш ми, защото носиш светлина!“, и я погълнал. Така и хората, озаряващи всички с добрина и знания, дразнят невежите създания.

Поука: Светлината на знанието озарява сърцата, невежеството вселява омраза в душата.