Какво е Библията?
„Аз не зная под небето друга книга, по-могъща и тъй всеобща,
каквато е Библията...
Там, дето Библията се знае и чете, злините са случайни,
а добродетелите са трайни спътници на живота.“
Иван Вазов
Библията е Свещена книга на две религии – иудаизма и християнството. Тя се състои от две части – Стария Завет и Новия Завет, които съдържат множество книги, писани от различни хора в продължение на повече от хиляда и петстотин години. Самата дума „библия“ на старогръцки език означава „книги“.
В книгите на Стария Завет са описани странстванията и страданията на еврейския народ, чийто потомък е Иисус Христос, Спасителя на човешкия род. От старозаветните истории ще научим за Сътворението на света, за Адам и Ева и техните синове Каин и Авел, за Ной и Ноевия ковчег, за Всемирния потоп и Вавилонската кула, за Божия избраник Авраам и двамата братя Исав и Иаков, за тълкувателя на сънища Иосиф, за Моисей и Десетте Божи заповеди, за силата на Самсон и коварството на Далила, за смелия Давид и двубоя му с гиганта Голиат, за мъдрия цар Соломон, за пророк Иона и за пророк Данаил и лъвовете.
Новият Завет е втората част на Библията, в която са описани появяването на Иисус Христос, животът Му на земята и Неговите послания към хората, както и посланията на Неговите ученици. Той съдържа 27 книги, сред които са четирите Евангелия, съставени от евангелистите Матей, Марко, Лука и Йоан, множество послания и книгата Откровение.
Библейските истории са безброй, но във всяка от тях се крие безценно зрънце проникновение – за проявите на злото по света и за всепобеждаващата сила на вярата в Господ и в доброто.
Наричат Библията Свещеното писание. Чрез нея Божието слово достига до всекиго от нас и ни напътства ден и нощ. То може да озари душите ни, да вдъхнови умовете ни и да осветли смисъла на живота ни.
Библията е Божието послание към хората, чрез което можем да осъзнаем, че най-несъкрушимите сили на света са любовта, надеждата и вярата в доброто. Тя е Книга на книгите, разпространявана хилядолетия наред и блестяща с неувяхващата си мъдрост.
Библията е Книга на Истината за духовните закони, които трябва да следваме, за да бъдем благословени.
Старозаветни истории
Сътворението на света
В началото царяла тъмнина и пустота. Съществувал само Бог, защото той винаги е бил и винаги ще бъде.
И тогава Бог решил да сътвори света. Първо създал земята и рекъл: „Да бъде светлина!“. Непрогледният мрак отстъпил, постепенно се стопил и засияла светлина. Така, след като Бог разделил деня от нощта, се появил първият ден.
На втория ден Бог създал небето – необятното пространство, обгръщащо земята.
На третия ден Бог събрал водите и сътворил морето. Освободената от водите суша Той нарекъл земя. Тя била унила и пуста, затова Бог я покрил с разнообразна растителност – дървета, храсти, треви и цветя. Цялата земя се раззеленила.
На четвъртия ден Бог създал слънцето, за да свети и да топли водите, земята и растенията, а после – и луната и безброй звезди, за да не бъде тъмно през нощта.
На петия ден Бог сътворил рибите и те, големи и малки, за-плували във водите. След това Той пожелал да насели и небето и създал и птиците. Те разперили крила и полетели във висините.
На шестия ден Бог създал всички животни – от най-големите до най-малките. И понеже искал на земята да живее и същество, което да прилича на него, създал човека по Свой образ и подобие. Той го изваял от кал, вдъхнал му своето дихание и човекът оживял. Бог го нарекъл Адам.
Земята била като китна градина. Денем слънцето огрявало с лъчите си повърхността на морето и земята. Нощем на небосклона, обсипан с ярки звезди, се появявала луната. Листата на дърветата шумели, тревите се поклащали, а цветята, обагрени в чудни цветове, пръскали омаен аромат. В плитките и дълбоки води плували риби, в небето се реели птици, в горите и по полята бродели различни животинки.
Бог бил доволен от сътвореното от Него и на седмия ден решил да си почине.
Животът е Божие творение. Той е безценен и Господ бди над него.